Красимир Велков - Монетата

— Глупак — изписука тя.

Стражаров се облещи, но въпреки всичко бе разбрал откъде идва този тайнствен, приглушен глас — притисна джоба си за миг и побърза да извади блестящото парче, за да го огледа преди да попита строго:

— Какво си въобразявате — помисли и добави по-тихо — другарко?

— Глупак — повтори монетата с глас като от хиляди стържещи стругове.

Стражаров веднага разбра, че срещу него стои опасен противник и смени тактиката.

— Не Ви ли е срам? — попита с по-мек тон.

— Срам ли? Вие тук какво… докато те там, а? — монетата завибрира и Стражаров можеше да се закълне, че това поражда у него сравнения със смях, толкова остър и кисел, че чак понечи да заслони малко бляскавия кръг, за да не се разпадне на малки кръвни телца от скрибуцането на монетната усмивка.

— Не ви разбрах.

— Вие тук градите комунизъм, нали? Да не съм объркал измерението? — додаде монетата.

— А защо в мъжки род? — бе поразен Стражаров и добави — Градим бъдещето си, разбира се. Вие за кое измерение говорите?

Монетата завибрира отново и Стражаров изтръпна.

— Тук създавате комунизъм, а от другата страна издигат отново градовете си. И мразите тях, а те — вас. Защо ви е комунизъм — омразата е еднаква навсякъде. А и ти скоро ще умреш — настъпи дълга вибрация, от която на Стражаров му се повдигна и понечи да изхвърли монетата, когато от последните й думи, дошли под формата на злокобен шепот, косите му се изправиха и това го накара против волята и според инстинктите му, да стисне здраво монетата.

— Тук се борим за равенство и братство — жално извика Стражаров, не съвсем убеден, че ще успее да забрави всичко това, когато най-сетне отмине. Оставаше една дълга и добре осветена улица — неговият коз срещу лудостта, която бавно пъплеше между него и монетата, гъста и сладникава.

— Презирате — непреклонна бе политически активната монета — строите мостове, но рушите всичко около тях. Скоро тук ще е там, но вас вече няма да ви има, само децата ви ще бродят из руините и ще пият кръв от банкоматите и пот от един друг.

— От кое? — Стражаров разсеяно броеше кошовете за смет по улицата и вече бе съзрял своето спасение, когато монетата издаде силен звук, който отекна с разрушителна сила в главата му.

— Ти изобщо не ме слушаш! Не разбираш ли, че сме еднакви — аз и ти. Моят път от окопите, в джоба на убит войник, до космоса — в служба на съдбата и ти — от своята малка клетка до подредените комини, които трошат и смилат костите на братята ти час по час. Аз и ти сме едно цяло — аз съм продукт, а ти жертва, но капиталът роди и двама ни — монетата зафъфли страховито, но точно когато Стражаров победоносно посягаше да я захвърли в сива, смачкана кофа на края на улицата, довърши с отегчен, делови тон — Просто си върша работата, нищо лично.

Тежка въздушна вълна помете застиналия в нещо средно между недоумение и триумф Стражаров и го отблъсна от хладния, безопасен тротоар право в прегръдките на гънещия се асфалт, бавно разяждащ дрехите му със смолистия си огън. Форсира двигател и два изцъклени фара се зададоха в галоп през другия край на улицата. Като цяла влакова композиция от ада идваше огромен камион и носеше със себе си греещ облак от фини зрънца смърт. Младият мъж затвори очи миг преди звярът от метал и гума да го обгърне и си помисли „Дано отвъд е комунизъм!“ Спирачките завиха с тътнещ свистеж и камионът се закова пред застиналия сгърчен ембрион по чиито жълтеникави вени вече не течеше никаква кръв — червеното сърце, оголено и сухо, бе побеляло. Шофьорът отвори с трясък вратата си и се провеси през прозореца с изплезен език. В студеното огледало за странично виждане, се отразяваха чертите на юношата Никсън — после шофьорът бавно свали маската си и загниващата плът на безкожото лице бързо се скри в сигурната тъмнина на купето. Камионът потегли и завлече облаците прах със себе си, а равномерният му, бодър мотор се надпреварваше с бумтенето на всички турбини по дългия, раиран от черни и червени ивици път.

— Пак пристигаш преди мен.

— А не е ли тъкмо обратното?

© Красимир Велков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14800]

Последна редакция: 2009-12-27 14:10:00