Велимир Петров: Кърпежи

ИБС. Едноклонова коронарна болест. Състояние след обширен преден МИ — 2004 г. Тежка ЛК-дисфункция. Митрална инсуфиц. — II ст. Аортна инсуфиц. — I ст. Релативна трикуспидална инсуфиц. Нискостепенна БАХ. Хронично предсърдно мъждене. СН-III кл. NYHA. АХ-III ст. Дислипидемия. Обезистас — III ст. Съст. след емболектомия на а. поплитеа декстра.

Но не предприеха нищо за стент или бай пас.

Анна не знае за това ми писмо. И ще Ви търси по моя случай — тя вярва, че при Вас ще може да се отпуши това 100%-во запушване… и, може би, ще спре това оттичане на крайниците;

Междувременно бях опитно зайче за тестване на ТОЛВАПТАН, изглежда не съм вземал плацебо, щото докато го вземах бях се оправил, след края на тестването, пак отичам… лелеее, че дълго писмо стана, сигурно няма да го прочетете… С какво ли око ще погледнете на него.

С голямо уважение: Велимир Петров

Прави му чест на д-р Александър Доганов, че още на другия ден получих стегнат джентълментски отговор. Усетих ясни знаци, че е продължител на семейните традиции — за точност, почтенност и професионализъм. Прилагам отговора му:

От: Alexander Doganov

Тема: По-скоро стандартно писмо — отговор

Date: Sun, 23 Jul 2006 18:54:14 +0300 (EEST)

До: velimir.petrov@dir.bg

Ще се обадя на Анна в момента в който проработи апаратът ни — чакаме важна част от Виена. Ако мога да направя нещо, ще го направя. Но това след като направя коронарография.

Не съм голям интернетаджия. Съсипваща работа и безкрайни пътувания, само по работа, по света. Миналата година прелетени около 150 000 км.

Сашо.

Само след три дни по телефона ми звъннаха, да се явя на 04.IX.06 в 08:00 часа в Национална кардиологична болница, бивша Трета градска, при екипа на д-р Доганов. Да си нося… тия работи вече ги знаех, не знаех само… колко ще е дарението.

Явих се. Процедурите ми бяха ясни и бързо се оправих. Нямаше картини по стените и петзвездно хотелско обслужване, но имаше тоалетна хартия, сапун и кърпи. Дойде Сашо, с брадичка и мерак да ме отпуши. И на другия ден наистина ме отпуши. Влязоха през китката на дясната ръка. Гледах внимателно и почти разбиращо. Видях светулката като долази до черната точка. Разбиваха я със струи хепарин. При стрелбата се размътваше, май изсмукваха мътилката, избистряше се и пак изстрелваха струя. Така дълго време; не се сетих да броя колко пъти. Не ми беше до това. Радостен глас — проби се! Разчистиха отвора и сложиха дванадесет милиметров стент — тръбичка, която разшириха с балонче, да се опаянти добре в кръвоносния съд. Сложиха ми една лепенка на убоденото място. Като я свалих след ден-два, имаше само едва забележима точица, като от инжекция — деликатна изработка!

На другия ден, като ме изписваше, д-р Доганов — Сашо, ми отдели достатъчно време да се наприказваме, при тая му напрегната програма.

Даде ми напътствия, като как ще е по-нататък. Да не съм се надявал на драстично подобрение, ще проличи след време. Имало и една много добра вест — състоянието на митралната ми клапа било много по-добро, отколкото по времето на прогнозите на чирковите хора. Само да не съм се наемал да преплувам пак Дунава. Посмяхме се, поиска ми се да му целуна златната ръчица и го направих уж на шега; но за мене не беше шега. Казах, че съм длъжен да попитам, какво дължа за всичко това. Реагира остро, ама много остро! Никога в тяхната болница, освен направлението по здравната пътека, не са взимали нищо! И няма и да взимат! Да се знае! Щото хората, нали ги знаем, какви ли не слухове разпространяват.

Мина месец от това: за мене — събитие. Писах му, че всичко е наред, сякаш престана тази развиваща се сърдечна недостатъчност; не задържах застойна вода, не ми се подуваха краката и качвам четиритях етажа на един солук! Все пак се чувствам задължен и какво ще каже, да му подаря моя картина, какъв тип харесва. Ето отговора му:

От: Alexander Doganov

Тема: Re: Относно един месец…

Date: Tue, 10 Oct 2006 06:30:07 +0300 (EEST)

До: velimir.petrov@dir.bg

Наистина, страхотно се радвам, че има някакво подобрение. Благодаря за предложението за картина, но аз не съм нито добър познавач, нито ценител. Това по което съм луд е музика и книги.

Ще се обадя при идване в Русе.

Сашо.

Няколко думички…

Драги Читателю, стига съм те занимавал със сърдечните, в анатомичен план, патила на един — в доста напреднала младост, с разбрицано здраве, но в някои отношения — прекалено здрав, художник.

Време е да запиша черно на бяло ония сантименти, които — лежейки в Четвърто вътрешно, написах на ум. Сигурно ще има и други, засега нямам представа какво ще се пръкне на белия лист. И дали вътрешната ми цензура ще го допусне да остане. То — дума дуп… пардон, дума отваря! Ами — да видим какво ще произлезе от добрите ми намерения.

Читать дальше