Лизелоте Велскопф-Хенрих - Харка — синът на вожда

Децата — Къдрокосия, Харпстена, Уинона — получиха от Унчида сушени горски плодове за закуска. Харка гордо отказа да хапне нещо, нали беше заявил вече, че ще яде като мъжете само вечер! Той започна да се облича, обу панталоните си с гамаши, които захвана за колана, и в същото време забеляза как Къдрокосия пое късите си панталони и извехтялата ризка. Харка се приближи до него и опипа плата, от който бяха ушити тези грозни дрехи. Учуди се, защото не беше виждал никога досега тъкано платно.

Откъм дъното на шатрата се приближи Шонка. Той заразглежда вехтите дрехи на непознатия с презрителен поглед. Харка видя този поглед и остана за миг като прикован. После бързо поиска от Унчида, която веднага го разбра, празничните си дрехи — везаните мокасини, легините и дрехата — и ги подаде на непознатото момче. Когато къдрокосото дете го загледа недоумяващо, Харка остави нещата настрана, съблече момчето и после му подаде новите дрехи, като му посочи, че трябва да ги облече. Сега чужденчето разбра, подчини се и мълчаливо започна да се разглежда. В празничните дрехи на Харка то изглеждаше едро въпреки мършавостта си, беше високо почти колкото Харка и навярно на същата възраст. Каза нещо, което Харка не можа да разбере, ала в израза на лицето му имаше толкова много щастие и благодарност, че Харка бе обзет от нова радост.

Междувременно Шонка беше напуснал шатрата. Шешока изглеждаше натъжена.

Харка отведе отново своя нов приятел край реката и веднага Ордата на младите кучета се озова при тях. Харка обаче нямаше намерение да се къпят отново, а се запъти към едно място малко по-нагоре на брега на реката, където имаше много мокър пясък, необрасъл с трева. Сега на него му се струваше много по-важен от всяка игра въпросът как Мечата орда би могла да освободи бащата на Къдрокосия. Днес мъжете щяха да се съветват по това. Съветът им сигурно щеше да трае часове и Младите кучета можеха спокойно да използуват това време и сами да обмислят въпроса!

Харка обясни на заобиколилите го Млади кучета, че сега те ще се заемат с обсъждането на плана за освобождаването на бащата на Къдрокосия, както щяха да постъпят и бойците на своя съвет, и членовете на Ордата бяха съгласни. Те веднага поискаха да разпитат непознатото момче за всичко, преди да го извикат на съвета на мъжете, за да даде там нови и по-точни сведения.

— Ние разговаряме помежду си с рисунки! — съобщи Харка. — Тук, върху мокрия пясък, може да се рисува добре и в същото време лесно можем да изтриваме всяка рисунка, която не ни трябва повече!

Харка подостри една пръчка, нарисува върху пясъка група шатри, един мъж с гол череп и скалпов кичур коса на върха на главата — значи пани, — после втори човек, който приличаше на къдрокосото момче и чиито ръце бяха завързани. След това той посочи с пръчката човека и шатрите, сякаш питаше.

Чужденчето разбра. То взе пръчката от Харка, заличи чертите, които означаваха оковите на ръцете, и нарисува други окови на краката, с които да могат да се правят само малки стъпки, подреди шатрите на рисунката малко по-различно и после даде на Харка да разбере чрез чертички и точки в коя от нарисуваните върху пясъка шатри се намира пленникът. Освен това непознатото момче нарисува върху рисунката къде са разположени постовите на племето на пани около бивака. Това беше важно сведение за Мечата орда!

Двете момчета се бяха задълбочили така много в рисуването, че не забелязаха как освен Младите кучета около тях бяха застанали и неколцина бойци, а накрая дори и самият вожд. Когато видяха Матотаупа, двете деца се отдръпнаха смутено назад.

Вождът се беше приготвил вече за предвидения Общ съвет. Носеше богато извезаната си дреха и беше сложил на главата си короната от орлови пера с дълъг орлов шлейф. Усмихваше се.

— Е — каза той на Харка, — знаем ли къде се намира бащата на нашия малък черен син? Как можемда освободим бащата? Какво би ни посъветвал Твърдокаменния Харка Нощното око Убиеца на вълци?

Бузите на Харка пламнаха от смущение. Трудно беше да се отговори на този въпрос. Толкова много хора чакаха да чуят какво ще каже той, и Харка не искаше да изрече нещо глупаво, та после да го укорят. Замисли се и накара къдрокосия си приятел да му нарисува преди това пътя, по който той беше избягал. Постовите на пани явно не бяха обръщали много внимание на детето. Освен това те били разположени на запад според сведенията на детето много по-нарядко около лагера.

— Ние не бива да спасим бащата на моя черен брат чрез сила, а тайно и чрез хитрост — заговори най-после Харка.