Лизелоте Велскопф-Хенрих - Харка — синът на вожда

— Бащата на този индиански хлапак също работи в цирка. Следователно ние няма защо да се месим, дори съвсем нямаме право за това.

Когато бащата се върна заедно със своята малка дъщеря в ложата, вече беше започнал следващият номер, нова група играчи на трапец показваха своето изкуство. Смит зае своето място номер три в ложа номер седем. Ала сега той не виждаше нито леля Бети, нито трапеца, нито пък тримата зорко следящи за представлението господа. Вглъбен сам в себе си и в своите мисли, той забрави дори Кейт и не виждаше нищо друго, а само едно видение: майка си и след това пламъците. Той най-после беше открил тази индианска банда убийци. Трябваше да съобщи за тях на полицията. Въпросът беше само кога. Дали още тази нощ, или едва утре заран? Според разгласата циркът щеше да остане в града още два дни. След днешния успех представленията им тук сигурно щяха да продължат. Следователно Смит можеше да уговори и да проведе спокойно необходимите мерки с инспекцията на полицията.

От купола на цирка долетяха виковете на артистите. Един от тях правеше салто във въздуха между трапеца, от който се беше изхвърлил, към ръцете на другаря си, увиснал на свитите си в коленете крака и люлееш се напред и назад на втория трапец. Смит отново се върна към обкръжаващата го действителност. Решението му да пристъпи към действие бе заличило картините на въображението му.

Докато зрителите се възхищаваха от играчите на трапец, Франк Елис, съпроводен от двамата си здрави пазители, отново се върна в директорския фургон. Там той свари самия директор, който съвсем не изглеждаше така зле настроен, както главният надзирател, ала все пак беше много възбуден.

— Елис! — извика директорът на токущо влезлия. — Ние трябва да бъдем наясно какво искаме. Времето да се вземе решение наближава. Банката доби добро впечатление, представителят на „Б & Б“ също — не знам дали да кажа „за жалост“ или „слава богу“, защото той ще се изкаже пред банката сравнително благосклонно, ала изглежда, че ще използува това за собственото си предприятие. Без заобикалки казано, „Б & Б“ иска да ни, глътне, както голямата акула глътва добра плячка, и сега въпросът е дали ние ще се чувствуваме по-добре в стомаха на акулата, или като избягаме далеч от нея. Ето това е решаващият въпрос.

— Това мен не ме интересува — отвърна уклончиво Елис, — аз съм чиновник. Какво сте седнали да питате мен!

— Елис, та вие сте били винаги моята дясна ръка, шеф на персонала, режисьор и главен надзирател…

— … наричан „надзирател“, получавал заплата на надзирател, която впрочем не му е изплащана вече два месеца.

— Елис, не говорете глупости! Кой познава нашето положение по-добре от вас! Аз съм съгласен да се оставим да ни глътнат, и то колкото се може по-бързо и с по-малко загуби. Самостоятелността беше хубаво нещо, ала ние не можем повече да издържим. „Б&Б“ навярно ще бъдат готови да вземат някак си и вас. Договорите с Роналд и със Стария Боб вече са осигурени и ако ние не се застъпим веднага, „Б & Б“ просто ще ни заангажира доходните номера, а ние самите ще си останем със скръстени ръце.

— Как може „Б & Б“ да заангажира този неспособен звероукротител, такъв престъпник като Роналд! Та той е направо обществено зло! Аз изисквам от вас да изнесете този случай. Той трябва да влезе в черния списък! Впрочем Хари също! Това нахално момче просто казва, че не бил син на Седящия бик и ни излага до последна степен!

— Елис, какво става с вас, недейте започва да говорите глупости пък сега! Вие просто не сте разумен днес. Изглежда, хванали са ви нервите или кой знае какво. Легнете да си отспите. Лека нощ, аз трябва веднага да се върна, сега ще започне последният номер „Нападението на пощенската кола“. Аз трябва да чуя какво ще кажат господата от ложата за него.

Директорът изхвърча навън и Елис отново остана сам.

— Дърт глупак! — промърмори той под носа си, отвори скривалището си и гаврътна едно бренди. После издърпа креслото, което беше предложил на Смит, отново в ъгъла и се отпусна в него.

„Да не мислят, че ще оставя това да мине току-тъй! — мислеше си той. — Това двуного животно, тоя Роналд, тоя мръсен некадърник! Да ме изправи до стената и да ми дрънкоти какво ли не! А сега пък «Б & Б» да вземат него, да му дадат може би заплата на звезда, а аз да вървя подире му да се моля като просяк дали не биха имали нужда от един старши-надзирател. И всичко това, защото днес изобщо не ми дават възможност да демонстрирам своите гениални способности! Но, чакайте малко! Елис също е тук!“