Жул Верн - Две години ваканция

Към единайсет часа забелязаха, че гъстият горски масив започва да оредява. Няколко поляни освежаваха подлеса. Същевременно вятърът се пропи със солена миризма, което показваше, че морето е близо.

А след няколко минути зад група великолепни вечнозелени дъбове на хоризонта внезапно се появи синкава ивица.

Течението продължаваше да влачи яла, макар и по-бавно. Скоро приливът щеше да се почувствува в коритото иа Ист-ривър, широко тук четиридесет-петдесет фута.

Като се приближи до скалите, издигащи се на брега, Моко насочи яла към левия бряг; после стъпи с многорожката на земята й я заби здраво в пясъка. Бриан и братчето му също слязоха.

Колко по-различен беше този бряг от брега в западната част на остров Черман! Тук също имаше дълбок залив, и то точно на идна линия със залива Слуи; но вместо широкия песъчлив бряг, опасан от низ подводни скали и преграден от канарата, която се издигаше навътре в Рек-коуст, тук беше струпан хаос от скали, сред които — както се увери скоро Бриан — можеха да се намерят не една, а двайсет пещери.

Значи този бряг беше много удобен за живеене и ако шхуната бе заседнала на това място, а след засядането бяха успели да я изтеглят, щяха да могат да я приютят в устието иа Ист-ривър, в малкото естествено пристанище, където дори при отлив имаше много вода.

Най-напред Бриан обгърна с поглед пространството до линията на хоризонта в края на този обширен залив. Проснал се между два пясъчни носа на около петнайсет мили ширина, той напълно заслужаваше името залив.

В момента заливът беше пуст. Вероятно винаги е било така. Не се виждаше никакъв кораб, дори в края му, ясно очертан на небосклона. Нито дори следа от земя или остров! Моко, свикнал да разпознава смътните контури на далечните височини, които често се сливат с морските мъгли, не откри нищо с далекогледа си. Остров Чермаи изглеждаше изолиран както на изток, така и на запад. Затова на картата иа корабокрушепеца-французин не беше обозначена никаква земя в тази посока.

Би било преувеличено да кажем, че Браан се разочарова много. Не! Той наистина, очакваше това. Ето защо сметна за съвсем естествено да даде на този дългообразеи бряг названието Дисепшън-бей (залив Разочарование).

— Не — каза той, и оттук не ще можем да тръгнем обратно за родината!

— Ех, господин Бриан — отвърна Моко, — нима значение по какъв път ще тръгнем, важното е да заминем! А сега, мисля, не е зле да обядваме.

— Добре — отговори Бриан, — но по-бързо. В колко часа ще може ялът да поеме обратно срещу течението на Ист-ривър?

— Ако искаме да използуваме прилива, трябва да се качваме веднага.

— Това е невъзможно, Моко! Аз искам да огледам хоризонта при по-благоприятни условия от някоя скала над брега.

— Тогава, господин Бриан, ще бъдем принудени да чакаме следващия прилив, който ще настъпи в Ист-ривър не по-рано от десет часа вечерта.

— Не те ли е страх да плават нощем? — запита Бриан.

— Не, няма никаква опасност — отвърна Моко, — понеже ще имаме пълнолуние. Пък и реката тече толкова направо, че ще бъде достатъчно да управляваме с кърмовото весло, докато трае приливът. После, когато настъпи отливът, ще се опитаме да се движим срещу течението с весла, или ако то е много силно, ще направим престой до сутринта.

— Добре, Моко, така ще направим. И тъй като разполагаме с около дванайсет часа, нека ги употребим, за да довършим нашите изследвания.

Цялото време от закуската до обеда бе използувано за обхождане иа тази част от брега, защитена от гъстите дървета, които стигаха чак до подножието на скалите. Тук изглежда имаше не по-малко дивеч, отколкото в околностите на Френч-ден, и Бриан си позволи да убие няколко тинаму за вечеря.

Главната особеност на този бряг бяха гранитните блокове. Това струпване на огромни канари представляваше наистипа грандиозен хаос нещо като Карнак, 39 39 Карнак — селище в Южен Египет, около което се намират развалините на древната столица Тива. — Б. пр. чието неправилно разположение не беше дело на човешка ръка. В него се врязваха дълбоки пещери, наричани в някои келтски страни „камини“, където човек лесно можеше да се засели. Тук би имало доста зали и складове за нуждите па малката колония. Само на половин миля пространство Бриан откри десетина такива удобни пещери.

Така Бриан естествено стигна до въпроса защо корабокрушенецът-французнн не се е настанил в тази част от остров Черман. Че е идвал тук, нямаше никакво съмнение, защото главните линии на този бряг бяха отбелязани точно по картата. Щом не се срещаше никаква следа от пребиваването му, значи по всяка вероятност Франсоа Бодоан вече си е бил избрал за жилище Френч-деи, преди да се впусне да изследва местностите, на изток, и като се е убедил, че при пещерата е по-малко изложен на морските бури, решил да остане. Твърде правдоподобно обяснение, което Бриап сметна за приемливо.