Жул Верн - Две години ваканция

Още две и половина — три мили и щяха да стигнат източния бряг. Бриан и Моко работеха усърдно с веслата си, макар в жегата това да ги изморяваше. Повърхността на езерото беше гладка като огледало. Често в много бистрата вода на дванайсет-петнайсет фута се виждаше дъното, обрасло с водорасли, между които си играеха безброй риби.

Най-после, към шест часа вечерта, ялът спря в подножието на стръмен бряг, над който надвиснаха гъстите клони на вечнозелени дъбове и приморски борове. На този доста висок бряг не можеше да се слезе, така че трябваше да продължат покрай него почти половин миля в северна посока.

— Ето реката, отбелязана на картата — каза тогава Бриан. И посочи едно разширение на брега, през което изтичаха водите на езерото.

— Е, мисля, че трябва непременно да й дадем име — рече юнгата.

— Имаш право, Моко. Да я наречем Ист-ривър (Източна река), понеже тече през източната част на острова.

— Отлично — каза Моко, — а сега ни остава да се спуснем по течението на Ист-ривър, за да стигнем до устието й.

— Това ще направим утре, Моко. По-добре да прекараме нощта на това място. После, когато се съмне, ще пуснем яла свободно по течението, за да изучим местността по двата бряга на реката.

— Ще слезем ли? — попита Жак.

— Разбира се — отговори Бриан, — и ще лагеруваме под дърветата.

Бриан, Моко и Жак скочиха на брега, който представляваше малко заливче. След като вързаха яла здраво за един дънер, те извадиха от него оръжието и провизиите си. Под един голям вечнозелен дъб запалиха огън от сухи дърва. Вечеряха със сухари и студено месо, застлаха одеялата на земята и това беше достатъчно на тези момчета, за да заспят сладко. За всеки случай заредиха оръжието; но макар след смрачаване тук-там да се чуваше вой, нощта мина спокойно.

— Хайде, на път! — изпика Бриан; който се събуди пръв, още в шест часа сутринта.

След няколко минути тримата заеха отново местата си в яла и се оставиха на течението на реката.

То беше доста силно отливът бе започнал преди половин час, — та, не ставаше нужда да си служат е веслата, Ето защо, докато Бриан и Жак седяха при носа на яла, Моко, настанен при кърмата, използуваше едно от веслата като кормило, за да направлява леката лодка по течението.

— Възможно е — каза той — отливът да се окаже достатъчен, за да ни отнесе до морето, ако Ист-ринър е дълга само пет-шест мили, защото тя тече по-бързо от река Зеландия.

— Дано — отвърна Бриан — А за връщането, може би, ще ни трябват два-три прилива.

— Вярно, господин Бриан, и ако искате, можем веднага да тръгнем обратно.

— Добре, Моко — отвърна Бриан, — но едва след като проверим дали източно от остров Черман няма някаква земя.

А ялът, както прецени Моко, се носеше със скорост повече от една миля на час. При това Ист-ривър течеше почти направо, според компаса на североизток. Бреговете и бяха по-стръмни от тия на река Зеландия, а коритото й — по-тясно — само тридесетина фута, с което ее обясняваше бързината на течението й. Бриан се страхуваше, че може да се появят бързеи или водовъртежи и да е невъзможно за плаване до морския бриг. Във всеки случай трябваше да вземат мерки, ако възникнеше някаква пречка.

Бяха в дебрите на гора, сред гъста растителност, Тук се намираха почти същите дървесни породи, както и Трансуудс, с тази разлика, че преобладаваха вечнозелоните дъбове, корковите дъбове, боровете и елите.

Между тях — макар че не беше така сведущ в ботаниката, както Гордън — Бриан разпозна едно дърво което се срещаше често в Нова Зеландия: Това дърво, което разгръщаше като чадър клоните си на шейсетина фута от земята, имаше конусовидни плодове, дълги три-четири инча, застрени накрая и покрити с нещо като с лъскава черупка.

— Това трябва да е пиния! — възкликна Бриан.

— Ако не се лъжете, господин Бриан — отвърна Моно, — нека поспрем за малко. Струва cи труда.

Със замах на кърмовото весло той насочи яла към левия бряг. Бриан и Жак скочиха на стръмния бряг. След няколко минути те донесоха голямо количество от тези шишарки, всяка от които има ядка с овална форма, обвита в тънка люспа и по миризма прилична на лешник. Ценна находка за лакомците от малката колония, но най-вече — както ги осведоми Гордън след завръщането на Бриан — поради това, че от плодовете се получаваше превъзходно масло.

Важно беше също да разберат дали тази гора е богата на дивеч като другите гори, разположени на запад от Фемили-лейк. Сигурно така беше, защото Бриан видя да минава през гъсталака стадо уплашени нанду и планински лами, дори двойка гуанаки, които бягаха с удивителна бързина. Що се отнася до птиците, Донифан би имал възможност да даде няколко сполучливи изстрела. Бриан обаче се въздържаше да хаби напразно барута си, тъй като в яла хранителни припаси се намираха в достатъчно количество.