Трудна работа наистина, но постепенно, с големи усилия и тя бе доведена до успешен завършек. Интересно беше да се наблюдават как всички влачеха дружно и с насърчителни подвиквания някоя тежка дървена отломка, за която бяха привързани с въжета. За лостове им служеха части от рангоута или заоблени дървета, които улесняваха търкалянето на тежките неща. Най-трудно беше пренасянето до местоназначението на брашпила, кухненската печка и ламаринените съдове за вода, които тежаха много. Защо нямаха тези деца със себе си някой опитен възрастен, който да ги направлява! Ако Бриан беше с баща си, а Гарнег — със своя, инженерът и капитанът щяха да съумеят да избегнат много грешки, които те извършиха и щяха да извършат занапред. Обаче Бакстър, който разбираше от механика, прояви голяма сръчност и старание. Благодарение на неговите усилия и съветите на Моко, за забити в земята заострени колци бяха прикрепени скрипци, които увеличиха десетократно силите на тази дружина млади момчета и им помогнаха да довършат работата си.
С една дума, на 28-и вечерта всичко останало от „Слуи“ бе пренесено на мястото, откъдето трябваше да се натовари. Така най-трудното беше свършено, защото отсега нататък самата река щеше да се заеме с докарването на този материал до Френч-ден.
— От утре — каза Гордън — ще почнем строежа на нашия сал.
— — Да — рече Бакстър — и за да не си правим труд да го спущаме, предлагам да го построим на самата вода.
— Няма да бъде удобно! — забеляза Донифаи.
— Нищо, да опитаме! — отвърна Гордън. — Ако ни отвори повече работа, поне няма да става нужда да го спущаме на вода.
Този начин на действие беше наистина за предпочитане и именно така на другия ден положиха основите на тоя сал, който трябваше да има достатъчно големи размери, за да побере тежък и обемист товар.
Откъртените от шхуната греди, прекършеният на две кил, фок-мачтата, остатъкът от грот-мачтата, счупена на три фута от палубата, напречните и надлъжните греди, поддържащи палубата, бушпритът, фок-реята, хоризонталното рангоутно дърво и гафелът на бизана бяха пренесени иа такова място на брега, което водата заливаше само при силен прилив. Дочакаха тоя момент и когато приливът повдигна всички тия неща, ги блъснаха в реката. Там събраха най-дългите, а после ги съединиха едно за друго, като поставиха напречно по-малките и ги вързаха здраво.
Така се получи солидна основа, дълга почти трийсет фута и широка петнайсет. Работиха без прекъсване цял ден и завършиха скелета на сала чак вечерта. Тогава Бриан предвидливо го върза за дърветата на брега, да не би приливът да го тласне срещу течението, към Френч-ден, или пък отливът да го отнесе по течението към морето.
Капнали от умора след толкова напрегнат ден, всички вечеряха с вълчи апетит и спаха кепробудно до сутринта.
На другия ден, 30-и, още от зори всеки се запретна за работа.
Сега трябваше да поставят площадка върху скелета на сала. За това им послужиха дъските от палубата и обшивката на корпуса на „Слуи“. С гвоздеи, забити здраво с чук, и въжета, вързани около отделните части, закрепиха скелета и образуваха солидно цяло.
Тази работа им отне три дни, макар че всички бързаха, защото ие биваше да губят нито час. По повърхността на локвите, между подводните скали и по бреговете на реката вече се образуваха ледени кристали. Палатката започваше да става недостатъчна за подслон въпреки силния огън. Гордън и другарите му едва успяваха да издържат на ниската температура, като се притискаха един до друг и се увиваха с одеялата си. Ето защо се налагаше да ускорят работата, за да почнат окончателното настаняване във Френч-ден. Там поне се надяваха да успеят да се преборят с несгодите на зимата, която е толкова сурова в тия високи географски ширини.
Разбира се, площадката закрепиха колкото се може по-здраво, за да не се разглоби по пътя — тогава целият товар щеше да потъне и реката. За да предотвратят такова нещастие, по-добре беше да отложат отплаването с едно денонощие.
— Все пак — забеляза Бриан — трябва да тръгнем не по-късно от 6 май.
— Че защо? — запита Гордън.
— Защото вдругиден е новолуние — отговори Бриан — и в продължение на няколко дни приливът ще се засилва. А колкото по-силен е той, толкова повече ще ни помага да се движим срещу течението на реката. Помисли си за това, Гордън! Ако се наложи да влачим този тежък сал с въже или да го тикаме с канджа, никога не ще успеем да се справим с течението!
Читать дальше