Жул Верн - Две години ваканция

Но макар че бъдещето се представяше в най-мрачни краски, макар че младите корабокрушенци можеха да се уповават вече само на бога, най-малко от всички — трябва да подчертаем това — се плашеше Гордън. Този млад американец нямаше семейство, което да го чака в Нова Зеландия. Освен това, тъй като беше надарен с практичен, методичен, организаторски ум, задачата да се създаде, така да се каже, една малка колония, не го плашеше. В нея той съзираше възможност да приложи личните си склонности и се постара да повдигне духа на своите другари, като им обеща сносен живот, стига да пожелаеха да му помагат.

Преди всичко, тъй като островът беше с доста значителни размери, той не можеше да не е отбелязан на картата на Тихия океан в съседство с южноамериканския континент. След като разгледаха внимателно атласа на Щилер; се убедиха, че в него не беше обозначен никакъв значителен остров извън архипелазите, които обхващат островите на Огнена земя, Десоласион, Кралица Аделаида, Кларънс и др. Ако островът представляваше част от тези архипелази, отделени от континента само чрез тесни проливи, Франсоа Бодоан непременно би отбелязал това на картата си — а не бе го сторил. Значи островът беше усамотен и можеше да се заключи, че се намира по на север или по на юг от тези земи. Но без достатъчно сведения, без необходимите уреди беше невъзможно да се определи местоположението му в Тихия океан.

Не им оставаше нищо друго, освен да се настанят тук окончателно, докато лошият сезон не е направил всякакво местене невъзможно.

— Най-добре ще бъде да се заселим в пещерата, която открихме на бреговете на езерото — каза Бриан. — Тя ще ни осигури отличен подслон.

— Достатъчно голяма ли е, за да се поберем всички? — запита Бакстър.

— Очевидно не — отговори Донифан, — но мисля, че ще можем да я разширим, като издълбаем в скалата втора кухина! Нали имаме сечива.

— Ще я заемем на първо време такава, каквато е — обади се Гордън, — дори и да ни бъде тясно …

— Най-вече — добави Бриан — трябва да се пренесем час по-скоро!

Действително това беше спешно. Както бе забелязал Гордън, от ден на ден шхуната ставаше все по-необитаема. Последните дъждове, след които настъпиха много големи горещини, доведоха до повреди в обшивката на корпуса и палубата. През скъсаните платна във вътрешността проникваха въздух и вода. Освен това вълните, които заливаха брега, дълбаеха пясъка под дъното й, и наклонът на яхтата се увеличаваше, като същевременно тя видимо потъваше в неустойчивата почва. Ако по тоя бряг се разразеше някоя буря, както става през периода на равноденствието, който още продължаваше, имаше опасност „Слуи“ да се разпадне за няколко часа. Затова трябваше не само да я напуснат незабавно, но и да я разглобят методично, така че да вземат всичко, което би могло да им бъде полезно — греди, дъски, желязо, мед, с оглед на обзавеждането на Френч-ден (Френската пещера) — име, което дадоха на пещерата в памет на французина-корабокрушенец.

— А къде ще живеем, докато се настаним там? — запита Донифан.

— В палатка — отговори Гордън, — палатка, която ще опънем на брега на реката, между дърветата.

— Това е най-благоразумно — каза Бриан, — и не бива да губим нито час!

Всъщност разглобяването на яхтата, разтоварването на вещите и провизиите, строежът на сал за пренасянето на този товар изискваше най-малко едномесечен труд, така че щяха да напуснат залива Слуи в първите дни на май, съответствува на първите дни на ноември в северното кълбо, тоест началото на зимата.

С право Гордън бе избрал брега на реката за място на новия лагер, защото пренасянето трябваше да стане по вода. Нямаше никакъв друг по-пряк и по-удобен път. Беше почти невъзможно да се влачи през гората или по брега на реката всичко, което щеше да остане от яхтата след разглобяването й. Напротив, ако използуваха на няколко пъти прилива, който се усещаше чак до езерото, без особен труд щяха да стигнат със сал до целта си.

Както знаем — лично Бриан се бе уверил в това, — в горното течение на реката нямаше никакви препятствия — нито водопади, нито бързеи, нито язове. Така че с помощта на яла извършиха ново изследване, за да изучат долното течение от тресавището до устието. Бриан и Моко можаха да се убедят, че и тази част от реката е плавателна. Значи имаше несъмнена връзка между залива Слуи и Френч-ден.

Следващите дни използуваха за разполагане на лагера на речния бряг. Ниските клони на два бука, съединени чрез дълги пръти с клоните на трети, служеха за опора на голямото резервно платно на яхтата, чиито краища спуснаха до земята. В тази палатка-убежище, здраво привързана с въжета, пренесоха постелките, най-необходимите домашни потреби, оръжието, мунициите, вързопите с провизии. Тъй като салът щеше да се строи с останките от яхтата, трябваше да чакат да завърши разглобяването му.