Жул Верн - Две години ваканция

Не можеха да се оплачат от времето, което се задържаше сухо. Макар и да имаше понякога вятър, той духаше от сушата, така че работата вървеше при добри условия.

Към 15 април на борда на шхуната вече не бе останало нищо, освен тежките предмети, които можеха да се измъкнат едва след пълното разглобяване на яхтата — между другото оловени кюлчета, служещи за баласт, съдовете за вода в трюма, брашпилът, кухнята — твърде тежки, за да могат да се вдигнат без механизми. Колкото до такелажа 34 34 Такелаж — съвкупност от мачтовите корабни въжета, скрипците и други уреди за боравене с тях. — Б. пр. , фок-мачтага, рейте, вантите и железните бакщаги 35 35 Бакщаг — въже за поддържане на мачтата или комина на кораб. — Б. пр. , веригите, котвите, въжетата и други, каквито имаше в значително количество, всичко това бе малко по малко пренесено и стоварено близо до палатката.

Разбира се, колкото и спешна да беше тази работа, не пропускаха да задоволяват ежедневните си нужди. Донифан, Уеб и Уилкокс отделяха по няколко часа за лов на скални гълъби и други птици, долетели от блатото. Малките се занимаваха със събиране на мекотели, когато отлива оголеше подводните скали; Приятно беше да се гледа как Дженкинс, Айвърсън, Доул и Костър шляпаха през локвите като новоизлюпени пиленца. При това те мокреха не само краката си, за което строгият Гордън ги мъмреше, докато Бриан се стараеше да ги оправдава. Жак също работеше с другарчетата си, но никога не участвуваше във веселия им смях.

Така работата вървеше гладко и методично, при което се чувствуваше влиянието на Гордън, комуто никога не липсваше практичност. Очевидно това, което Донифан му позволяваше, никога не би позволил нито на Бриан, нито на някой друг. Изобщо в целия този малък свят цареше сговор.

Но трябваше да бързат. Втората половина на април вече не беше така благоприятна. Средната температура се понижи чувствително. Няколко пъти рано сутрин термометърът спадна до нулата. Зимата наближаваше, а с нея щяха да дойдат и спътниците й — градушката, снегът, бурите, особено страшни в южните райони на Тихия океан.

Като предпазна мярка малки и големи трябваше да се обличат по-топло, да си навличат плътно трико, панталони от дебел плат, вълнени фланелки, приготвени с оглед на люта зима. Достатъчно беше да се надзърне в бележника на Гордън, за да се разбере къде се намират тези дрехи, подредени по качество и ръст. Бриан се грижеше главно за най-малките. Той следеше да не им изстиват краката, да не се излагат на острия въздух, когато са запотени. И при най-слабата хрема им заръчваше и дори ги заставяше да лежат до силна жарава, която се поддържаше денонощно. Няколко пъти Доул и Костър трябваше да останат в палатката ако не можем да я наречем стая, и Моко не жалеше настойката от билки, чиито съставни части бяха взети от бордовата аптечка.

Щом опразниха яхтата от цялото и съдържание, се заловиха с корпуса, който впрочем се пукаше отвсякъде.

Махнаха грижливо листите на медната обшивка, за да ги използуват за обзавеждането на Френч-ден. След това с помощта на клещите и чука свалиха обшивката, прикрепена за ребрата с гвоздеи и дъбови клинове. Това беше трудна работа, която измъчи много тия неопитни, още недостатъчно силни ръце. Така че разглобяването вървеше бавно, ала на 25 април една буря помогна на тружениците.

Макар и да бе настъпил вече студеният сезон, през нощта се разрази много силна буря, предизвестена от колебанието на барометъра. Светкавици пламтяха по цялото пространство, гръмотевиците не преставаха от полунощ до зори — за голям ужас на малките. За щастие не валя, но на два-три пъти се наложи да задържат палатката срещу бесния вятър.

Тя устоя благодарение на дърветата, между които беше вързана, но не беше така с яхтата, изложена на поривите на вятъра н блъскана от бушуващите огромни вълни.

Разрухата беше пълна. Съдраната обшивка, изкъртените ребра, килът, счупен от няколко силни удара в дъното, скоро станаха на парчета. Нямаше за какво да съжаляват, защото отдръпващите се вълни отнасяха само част от тези отломки, повечето от които се задържаха на върха на подводните скали. Колкото до железните части, нямаше да бъде трудно да ги намерят под пластовете пясък.

През следващите дни всички се занимаваха именно с тази работа. Тук-там се търкаляха греди, дъски, метални кюлчета от трюма, предмети, които не бяха успели да вземат. Оставаше само да ги пренесат на десния бряг на реката, на няколко стъпки от палатката.