Жул Верн - Две години ваканция

На север брегът, осветен ярко от слънчевите лъчи, завиваше малко наляво.

На юг — същата гледка, само че извивката на брега беше по-силно подчертана.

Вече нямаше съмнение! Гова не беше континент, а остров, на който бурята бе изхвърлила шхуната, и трябваше да се откажат от всякаква надежда да се измъкнат от него, ако не им дойдеше помощ отвън.

А в далечината не се виждаше никаква друга земя. Изглежда този остров беше изолиран и като че ли загубен сред необятните простори на Тихия океан!

В това време Бриан, Донифан, Уилкокс и Сървис, след като прекосиха равнината, която се простираше до брега, спряха в подножието на една пясъчна дюна. Те възнамеряваха да закусят, а после да продължат през гората. Може би, ако бързат, няма да им бъде трудно да се приберат на „Слуи“ преди смрачаване.

През време на яденето, което мина доста тъжно, те едва си разменяха по някоя и друга дума.

Най-после Донифан вдигна торбичката и пушката си, стана и изрече само една дума:

— Тръгваме.

След като хвърлиха последен поглед на това море, четиримата се готвеха да поемат обратно през равнината, когато Фан се втурна с подскоци към брега.

— Фан! … Тука, Фан! — завика Сървис.

Но кучето продължаваше да тича, душейки влажния пясък. После, като се озова с един скок сред малките вълни на прибоя, запи жадно.

— Той пие! Пие! — извика Донифан.

Донифан прекоси за миг пясъчната ивица и поднесе до устните си малко от водата, с която Фан утоляваше жаждата си Тя беше сладка!

Значи това беше езеро, което се простираше до хоризонта на изток Не беше море!

Разузнаване в западната част на езерото. — По брега. — Виждат се щрауси. — Речицата, изтичаща от езерото. — Спокойна нощ. — Скалната издатина. — Яз. — Останки от лодка. — Надписът. — Пещерата.

Значи важният въпрос, от който зависеше спасението на младите корабокрушенци, не беше окончателно решен. Нямаше никакво съмнение, че това мнимо море е езеро. Но дали това езеро не се намира на остров? Ако продължат изследването си по-нататък, може би ще открият истинско море — море, което не могат по никакъв начин да преминат?

Все пак това езеро имаше доста значителни размери, защото небесният хоризонт, както забеляза Донифан, обхващаше три четвърти от обиколката му. Следователно твърде вероятно беше да се намират на континент, а не на остров.

— Значи сме претърпели корабокрушение на американския континент — каза Бриан.

— Аз през всичкото време си мислех това — отвърна Донифан — и изглежда, че не съм се излъгал!

— Във всеки случай — продължи Бриан — това, което забелязах на изток, наистина беше водна ивица.

— Да, но не и море!

В това възражение на Донифан проличаваше задоволство, което показваше по-скоро суетност, отколкото благородство. Бриан обаче не настоя. Впрочем в името на общия интерес по-добре да беше се излъгал. На континент нямаше да бъдат затворници, каквито щяха да бъдат на остров. Ала трябваше да се чака по-благоприятно време, за да се предприеме пътуване на изток. За да стигнат от лагера до езерото — разстояние само от няколко мили, трябваше да преодолеят много големи трудности, особено като се има пред вид, че щяха да пътуват дълго време с малката дружина в пълен състав. Беше вече началото на април, а зимата в южното полукълбо настъпва по-рано отколкото в северното. Не можеше и да се мисли да тръгват на път, преди да е дошъл отново хубавият сезон.

И все пак не можеха да издържат дълго в този западен залив, брулен непрекъснато от морските ветрове. Налагаше се до края на месеца да напуснат шхуната. Тъй като Гордън и Бриан не бяха намерили пещера в западния склон на скалата, трябваше да се проучи дали и е може да се настанят при по-добри условия откъм страната на езерото. А това предполагаше да се огледат грижливо околностите му. Такова изследване беше извънредно необходимо, дори и ако закъснееха с един-два дни. Несъмнено то щеше да причини на Гордън голямо безпокойство, но Бриан и Донифан не се колебаеха. Провизиите можеха да им стигнат за още едно денонощие и тъй като нищо не предвещаваше промяна на времето, решиха да се спуснат на юг, като вървят все покрай брега на езерото.

А имаше и друга причина, която налагаше да продължат изследванията си.

Безспорно тази част от страната е била населена или най-малкото посещавана от туземци. Бродът през речицата и ажупата, чието построяване показваше човешко присъствие в по-близко или по-далечно време, бяха доказателства, които трябваше да, проверят, преди да пристъпят към настаняване на ново място за зимуване. Възможно е към вече откритите признаци да се прибавят и други? Ако не туземци, то някакъв корабокрушенец може да е живял тук, докато най-после се е добрал до някой град на този континент. Така че несъмнено си струваше трудът да продължат изследването на езерните брегове.