Маргарет Вайс - Дракони на зимната нощ

— Опасно е да се изкачим горе през деня — каза Стърм и закри устата си с шала. — Всичко живо ще ни забележи.

— Прав си. Ще лагеруваме в подножието. Но аз все пак ще отида, за да погледна града.

— Това изобщо не ми харесва — измърмори мрачно Стърм. — Нещо не е наред. Искаш ли да дойда с теб? Танис погледна умореното му лице и поклати глава.

— По-добре организирай пренощуването.

Облечен в бяло наметало, той се приготви да изкачи заснежените, осеяни с оголени скали възвишения. Тъкмо щеше да тръгва, когато нечия ледена ръка го докосна. Обърна се и срещна погледа на магьосника.

— Аз ще дойда с теб — прошепна Райстлин. Танис го изгледа учудено, после отправи поглед към хълмовете. Изкачването нямаше да е леко, а магьосникът не обичаше тежките физически усилия. Райстлин проследи погледа му и разбра какво мисли.

— Брат ми ще ми помогне — той махна към Карамон, който също изглеждаше изненадан, но безпрекословно застана до брат си. — И аз искам да хвърля един поглед на Великолепния Тарсис. Танис още веднъж го изгледа внимателно, но лицето му беше по-твърдо и от това на статуя.

— Добре. Но с това червено наметало ще изглеждаш като кърваво петно на фона на снега. Покрий се с нещо бяло. — Саркастичната му усмивка бе почти пълно копие на тази на Райстлин. — Вземи една наметка от Елистан.

Танис застана на билото на хълма, от който трябваше да види легендарния град, и тихо изруга. Придърпа още по-ниско качулката си и започна да се спуска към града, изпълнен с горчиво разочарование.

Карамон побутна брат си.

— Какво става, Райст? Нищо не разбирам.

— Твоят мозък е в меча, братле — прошепна язвително магьосника и се разкашля. — Погледни това легендарно пристанище. Какво виждаш?

— Ами… — Карамон се запъна. — Никога не съм виждал толкова голям град. Има и кораби, точно какво говореха хората…

— Белокрилите кораби на Великолепният Тарсис — цитира тъжно Райстлин. — И все пак, нещо не ти ли направи впечатление, не забелязваш ли нещо странно?

— Май не са в много добро състояние. Платната са изпокъсани и… — Карамон премигна и си пое дълбоко въздух. — Няма вода!

— Точно така.

— Но картата на кендера…

— … е от времето преди Катаклизма — прекъсна го Танис, който се беше присъединил към тях. — По дяволите, трябваше да се сетя! Трябваше да предвидя тази възможност! Великолепният Тарсис, легендарното пристанище, е пресъхнало!

И несъмнено е така от триста години насам — прошепна Райстлин. — Огнената планина се е стоварила от небето и е създала нови морета — едно от които видяхме в Ксак Тсарот, — но е унищожила други. Само че какво ще правим сега с бежанците?

— Не знам — процеди Танис. Той погледна още веднъж града и се обърна. — Опасно е да стоим повече тук. Морето няма да се върне само защото на нас ни се иска. — Той се обърна и бавно заслиза по склона на хълма.

— А ние какво ще правим? — запита брат си Карамон. — Не можем да се върнем в Саутгейт. Знам, че някой или нещо ни следва на всяка крачка. — Той се огледа тревожно. — Усещам очи, които ни следят, дори и в този момент. Райстлин сложи ръка на рамото му и за един кратък момент приликата между двамата беше наистина удивителна.

— Абсолютно си прав да се доверяваш на предчувствията си, братко — отвърна тихо магьосникът. — Заобиколени сме от могъщо зло и неимоверна опасност. Усещам ги около себе си още откакто хората пристигнаха в Саутгейт. Опитах се да ги предупредя… — Кашлицата прекъсна думите му.

— Как разбра? Райстлин поклати глава и доста време не можа да проговори. След това пристъпът премина, той преглътна и изгледа брат си с раздразнение.

— Колко пъти да ти казвам? Аз просто знам. Възприемай го както искаш. Платих за това познание в Кулите на Висшата Магия. Дадох здравето си и за малко не се разделих със здравия си разум. Платих с… — Райстлин млъкна и изгледа продължително близнака си.

Карамон пребледня и замълча както винаги, когато станеше ще въпрос за Изпитанието. Понечи да каже нещо, задави се и се прокашля.

— Просто не разбирам.

Райстлин въздъхна и поклати глава, свали ръката си от рамото му и тръгна надолу, подпирайки се на жезъла си.

— Няма и да разбереш! Никога!

Преди триста години Великолепният Тарсис бе столица на земите на Абанасиния. Оттук отплаваха кораби към всички знайни земи в Крин, а после се връщаха с всевъзможни предмети — скъпоценни и необикновени, ужасни и деликатни. Но най-впечатляващ бе пазарът на града, защото корабите докарваха и екзотични другоземци. Повечето бяха облечени в шарена коприна и носеха купища бижута. Продаваха подправки и чай, портокали и перли, както и пъстри птици в кафези. Други, облечени в необработени кожи, предлагаха скъпи кожи от странни животни.