Джери Василатос - Изгубените открития

По-късно критиците изобщо не взели предвид батерията („багет“), а се заели буквално да охулят името на изобретателя. Въпреки това Месмер успял да осъществи няколко забележителни курса на лечение на представители на висшето общество, с което спечелил благоволението на знатните си покровители до края на живота си. При проучване се оказва, че батерията на Месмер не би могла да произведе електростатична енергия. Устройството би предизвикало късо съединение. Освен това, то не е в състояние да произведе достатъчно електрическо напрежение, че да предизвика такива силни психологически ефекти. Нещо повече — в него не би могло да се натрупа ниско напрежение или висок ампераж.

И накрая, електростатичните удари не са живителни. Те не увеличават жизнения потенциал. Обратното — могат да убиват. Не предизвикват тръпки, а болка. Не носят облекчение, а напрежение. Месмер е открил определен вид енергия, която малцина академични учени и специалисти отказали да признаят. Тя била отнесена към онези странни живителни енергии, които били наречени най-общо „витални“.

Името на Месмер заема важно място в забравената наука и представлява мост между средновековните науки и изкуства и науката на ранната викторианска епоха. Очернянето му се дължи на една много по-важна причина, отколкото предполагат повечето хора. Очевидна е заплахата за традиционните лекари, състояща се в естеството на методите на Месмер. Именно затова повечето специалисти не харесват връзката на Фройд с Месмер или Райхенбах. И все пак, както и самият Месмер, тази тема и връзката е безспорен исторически факт. Още на младини барон Фон Райхенбах старателно изучил всичко, свързано с Месмер. Запознаването му с възможно най-широк кръг научни области било урок, блестящо преподаден му от баща му — дворцовият библиотекар.

Зигмунд Фройд не бил в състояние да помогне на някои от „хистеричните“ си пациенти и затова пътувал до Франция, за да почерпи опит от д-р Жан Мартин Шарко — невролог, практикуващ месмеризъм и хипноза. В началото той изцяло разчитал на хипнотичните методи. По-късно си дал сметка за „подсъзнателните“ импулси и емоционални асоциации и това го накарало да се отклони от оригиналните си методи за лекуване на неврастенията и хистерията.

С термините „хистерия“ и „неврастения“ се характеризират хората с по-буен и нервен темперамент. Обикновено те са хронично изтощени и индиферентни към живота. Освен това, подобни хора са видимо неспособни да изпитат нормален интензитет на чувствата. Повече или по-малко отделени по този начин от останалия свят, неврастениците и предразположените към хистерия често изпадат в още по-дълбоки фази на алиенация — или, с други думи, неврозата им започва да се превръща в психоза. Това общо название свързва страдащите с толкова негативни асоциации, че никой не се осмелявал да се заеме с проучване, което евентуално да доведе до откриването на „лек“. Хората, дамгосани като неврастеници и сомнамбули, не се третират като всички останали. Така мълчаливо се дава свобода на невежеството.

Никой изследовател, с изключение на барон Фон Райхенбах не би успял да натрупа толкова много данни. Местните жители били по-склонни да реагират положително на неговите внимателни и съчувствени допитвания. Години по-късно, изучавайки трудовете на Райхенбах, Фройд отхвърлил идеята му, че неврастенията се причинява от „външни влияния“. Позовавайки се на силата на сънищата и импулсите като безспорна и всепроникваща енергия, той задълбал в предполагаемите потиснати спомени и болезнените „травматични“ епизоди от живота на страдащите. Тази промяна на посоката не успяла да осигури адекватно и ефективно лечение, което да допринесе за бързото възстановяване на пациентите.

Фройдистките „лечебни разговори“ изискват скъпо, дълготрайно и интензивно лично общуване между пациент и лекар. В много случаи изобщо не се достига до значим положителен резултат. „Хистеричните“ пациенти не се освобождавали напълно от симптомите си след предполагаемите „екскурзии“ из подсъзнанието. Райхенбах обаче гледал на чисто физическите причини на заболяването. Ако психиката на пациента се влияе от някаква външна сила, тогава всяка болест, определена като „неврастенична“, би трябвало да може да се лекува.

Изучавайки документираните случаи, на барона му станало пределно ясно, че страдащите не са „беснеещи умопобъркани лунатици“, нито пък хора, намиращи се в плен на „недостъпни спомени“. Те са болни, но причината за заболяването им изобщо не е емоционална или умствена. Всъщност, далеч повече хора от предполагаемия брой показвали симптомите, но в много по-лека форма. Баронът не вярвал, че дълбоката причина за ходенето на сън са някакви потиснати спомени. Именно затова той не прибягвал до никакви „разговорни средства“, каквито по-късно използвал Фройд за лечението на пациентите си.