Джери Василатос - Изгубените открития

Свръхчувствителните хора изпадали в особени неврологични състояния, които лесно можели да се стимулират и да се продължи действието им. Те чувствали и усещали много повече неща от света около тях в сравнение с останалите хора. В този смисъл те наистина били „особени и специални“. Баронът регистрирал голям брой свръхчувствителни хора, първо в районите и провинциите, които били негова собственост — те можели да бъдат повикани в именията му и да бъдат подложени на задълбочени и прецизни наблюдения.

Райхенбах разполагал със списъци на стотици надеждни свръхчувствителни хора от всички класи и народности в Европа. За времето си това било забележително постижение. Нещо повече — той имал финансовата възможност да продължи спорните си изследвания, дори да осигури транспорта и подслона на хората по време на подробните си изследвания, които изисквали продължително време.

Замъкът Райзенберг спокойно можел да подслони гостите му, а слугите осигурявали всичко нужно за продължаващите с дни изследвания. Райхенбах бил най-подходящ за подобна задача, тъй като разполагал с време, средства и академични познания. Баронът грижливо организирал наблюденията над сомнамбулите и целта му била да разреши проблема със заболяването им.

„Свръхчувствителните“ на Райхенбах са същите онези „изключително податливи на внушения хора“, с които се занимавал Франц Антон Месмер. По-късно предразположените към хистерия и неврастения били изучавани и лекувани от Зигмунд Фройд. Онова, което е далеч по-малко известно, е силната историческа връзка между тримата учени.

Хулено и отричано от европейската лекарска гилдия през XVIII в., името на Франц Антон Месмер и днес си остава също толкова мистериозно, колкото и по времето, когато е живял и работил. Най-ранните му работи са свързани със създаването на странен, подобен на батерия акумулатор, с който постигнал първите си, добили голяма популярност резултати. Тъй като практикуващите лекари го обвинили, че използва предимно хипноза и внушение, историческите данни за въпросната „батерия“ си останали забутани в отдавна забравени архиви. Къде можем да открием най-пълното й описание? Не другаде, а в бележките на барон Фон Райхенбах! За щастие, изчезналата информация била съхранена — несъмнено благодарение на работата на баща му. Според самия Райхенбах Месмер изобщо не е използвал хипноза в работата си.

Батерията била разработвана бавно и представлявала резултат от опитите да се пресъздаде състоянието на определени „свещени места“ в Австрия. Месмер я конструирал така, че да имитира тези естествени конфигурации. Вътрешната й структура несъмнено имала органични параметри. Устройството представлявало заземено ведро, в което били пресирани няколко дебели слоя влажни зеленчуци и желязна шлака. През цялото устройство минавал железен прът, покрит отгоре с кръгъл дървен похлупак. Докато се занимавал с разработката и приложението на батерията си, самият Месмер усещал определени импулси, когато се докосвал до железния прът. Електростатичният удар не бил нещо непознато по онова време. Месмер заявил, че усетената от него енергия е от съвсем друго естество, прониква по-пълно в тялото и създава усещането за „потръпване“. Нито един от пациентите на Месмер не е потвърдил, че ефектът е идентичен с познатия електростатичен удар.

Тези специфични удари предизвиквали трепет, съживявали, възбуждали и несъмнено действали изцелително. Докосналите оголения прът усещали как по цялото им тяло внезапно преминават тръпки, от които извиквали или ахвали от удоволствие, но най-често внезапно губели съзнание. Мнозина припадали, макар че след съвземането си никой не споменавал за болки или спазми. Сътрудниците на Месмер подхващали „припадащите“ пациенти. Мнозина от представителите на висшата класа идвали на сеансите му само за развлечение, но когато си тръгвали от експериментите, откривали, че по някакъв необясним начин са се освободили от неподозирани за самите тях емоционални затормозявания. Когато идвали на себе си, те очевидно били освободени от тровещото преди живота им емоционално напрежение. Месмер просто наблюдавал как протичат изцеленията. Пациентите били насочвани да докоснат свободния извод на голямата батерия. Благородниците високо ценели знанията на Месмер, смятали го за някакъв съвременен алхимик и правели всичко възможно да го задържат в обкръжението си.