Джери Василатос - Изгубените открития

Публичното излагане пред враждебно настроени съседи можело да се окаже прелюдия към „институционализиране“. Тъй като в повечето случаи заболяванията се пазели в дълбока тайна, малко били онези, които обсъждали проблема достатъчно, за да „споделят симптоми“. Това било още един основен признак. Много от засегнатите подозирали, че някой ги е „урочасал“. До ритуалното прогонване на духове, често срещано в традиционната култура на народите от Средиземноморието и Източна Европа, било прибягвано с голяма предпазливост. Страхът да не би облечените в духовна власт представители на държавата да открият нещо съмнително потискал и зова за помощ, и търсенето на какъвто и да било лек.

Засегнатите от симптомите на сомнамбулизъм ги проявявали през целия си зрял живот и само от време на време успявали да се освободят от страданията си по един до голяма степен необясним начин.

Освен това Райхенбах открил, че проклятието на сомнамбулизма обикновено било предшествано от странни мъчителни усещания, схващания и мускулни „спазми“. Тази мускулна „тетанус“ предупреждавала близките на болния за предстоящата криза. С падането на нощта страдащите от нощни фобии получавали пристъпи, по време на които крещели и се тресели без никакви видими причини.

Баронът изолирал основните елементи на това състояние от всякакви случайно проявяващите се признаци. В зависимост от отделните случаи, засегнатите изпитвали различни по сила пронизващи мускулни болки из цялото тяло — сигурен признак, че скоро ще започнат и да ходят насън. Сомнамбулизмът приличал на каталептични припадъци, по време на които жертвата напълно губела съзнание. Родителите разпознавали ранните симптоми и всеки месец се приготвяли за поредната безсънна нощ. Тези състояния били далеч по-често срещани, отколкото се признавало официално.

Гледката на малки деца, засегнати от подобен вид ужасни и неконтролируеми състояния, разбивала сърцата на множество грижовни, но объркани иначе родители. Лекарите, викани заради постоянните „кошмари“ или „страхове“, виждали в тях симптомите на сомнамбулизма. Техните лекове обаче били безсилни. Самите сомнамбули, изгубили всякакво чувство за реалност, никога не можели да бъдат сигурни дали сънищата им са плод на фантазията или действително са бродили някъде. Някои разпитани от барона жертви споменавали, че дланите и ръцете им се схващали болезнено и получавали неконтролируеми спазми непосредствено преди настъпването на пълнолуние.

В други случаи, определени като „хистерични“, тези болезнени схващания на мускулите можели да обхванат цялото тяло по време на пиковите моменти. Спазмите блокирали дишането и сковавали тялото като при смърт. В много случаи се стигало до пълно обездвижване и частична парализа през седмицата, преди да започне ходенето насън. Малко можело да се направи за облекчаване на положението на жертвите. Тялото се сковавало, което пораждало ужас и неконтролируемо треперене, а на свидетелите не им оставало нищо друго, освен да гледат безпомощно.

Благодарение на събрания материал, Фон Райхенбах успял да създаде извънредно точен профил на хората, които са най-предразположени към това странно заболяване. Той бързо открил, че подобна „чувствителност“ изобщо не се среща рядко. Всъщност, останал доста изненадан, че тя се среща еднакво често във всички класи и националности. Намирането на подходящи примери било лесно. В присъствието на придружители били проведени експерименти с цялото изискуемо в случая зачитане на достойнството и научна строгост. Баронът бил добросъвестен и търпелив и записвал всяка наблюдавана подробност с типичната си проницателност и внимание, които отдавна се били превърнали в негова запазена марка.

Тази странна неврочувствителност се намирала в основата на не по-малко странното състояние, в което изпадали болните. Тя е даденост на организма още от самото раждане. Първата група подложени на експериментите пациенти се състояла от невротични и болнави хора, при които изключително високата неврочувствителност се проявявала само при заболяване. Представителите й били определени като „болни свръхчувствителни“. Втората група се състояла от напълно здрави хора, проявяващи свръхчувствителност към всякакви стимули — „здрави свръхчувствителни“. При проучването на състоянията на свръхчувствителност баронът открил серия изумителни и неподозирани съответствия.