Хенрик Ибсен: Куклен дом

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мигар твоят мъж не узна от баща ти, че парите не са от него?

НОРА. Не, никога. Татко умря точно по това време. Бях решила да го посветя в цялата работа и да го помоля да не издаде нищо. Но понеже той беше толкова тежко болен на легло… За жалост, не беше вече нужно.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И по-късно ти не се довери никога на мъжа си?

НОРА. Не, за бога, как си го представяш? На него, който е толкова строг в тия неща! А освен това… Торвалд с неговото мъжко самочувство… колко неприятно и унизително би било за него съзнанието, че ми е задължен за нещо. Това би разбъркало напълно взаимните ни отношения. Нашият хубав, щастлив дом не би бил вече такъв, какъвто е сега.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Никога ли няма да му кажеш?

НОРА (замислена, с лека усмивка) . Да… може би по-късно някой ден… след много години, когато няма да бъда вече толкова хубава, колкото съм сега. Искам да ти кажа само: когато Торвалд няма да държи толкова на мене, колкото сега; когато вече няма да му доставя радост, че танцувам нещо пред него и се костюмирам и декламирам. Може би ще бъде добре тогава да имам нещо в резерва… (Пресича се.) Ах, глупости, глупости, глупости! Това време няма никога да настъпи! Е, какво ще кажеш за моята велика тайна, Кристина? Не съм ли годна и аз за нещо? Впрочем, трябва да ми повярваш, че тази работа ми Създаде много грижи. На истина не ми беше лесно да посрещам винаги своевременно задълженията си. Защото трябва да знаеш, че в търговския живот има нещо, което наричат тримесечни лихви, и още нещо, което се казва погашение; а парите винаги се набавят тъй ужасно трудно. Виждаш ли, трябваше да пестя, гдето можех, на всяка крачка и стъпка. От парите за домакинството не можех да отделям почти нищо, защото Торвалд трябваше да живее добре. Децата също не можех да оставя да ходят лошо облечени; каквото ми се дава за тях, мислех аз, трябва действително да изразходвам за тях. Сладките, мили деца!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава навярно е трябвало да се отказваш от своите собствени нужди, бедна Нора?

НОРА. Да, естествено. Аз бях най-лесно досегаема. Всеки път, когато Торвалд ми даваше пари за нови дрехи и други такива работи, аз никога не изразходвах повече от половината; купувах винаги от най-евтиното и най-простото. Истинско щастие е, че всичко ми стои тъй добре и Торвалд, следователно, не забелязваше нищо. Понякога обаче ми ставаше много тежко, Кристина, защото наистина е божествено да ходиш хубаво облечена. Нали?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, разбира се.

НОРА. Тъй, а освен това имах и други приходни Източници. Миналата зима имах щастие да получа огромна писмена работа. Заключвах се и пишех всяка вечер до късно през нощта. Ах, понякога бях тъй уморена, тъй уморена! Но въпреки това беше безкрайно забавно да работя така и да печеля пари. Изглеждах сама на себе си мъж.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Колко можа да погасиш по тоя начин?

НОРА. Не мога да кажа точно. Знаеш ли, много трудно е да се оправи човек е такива сметки. Зная само, че плащах, каквото успявах да събера. Нерядко се чудех какво да правя. (Усмихва се.) Тогава седях и си представях, че някой богат, стар господин се е влюбил в мене…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как? Какъв господин?

НОРА. Ах, глупости! И… че умира… когато отварят завещанието му, в него стои написано е едри букви: „Всичките ми пари да се изплатят веднага в брой на любезната госпожа Нора Хелмер.“

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но, мила Нора, какъв беше този господин?

НОРА Господи, не разбираш ли? Старият господин съвсем не съществуваше; аз само си въобразявах… отново и все отново, когато нямах представа как да си набавя пари. Сега обаче всичко е безразлично; старият човек може да остане там, гдето си е; не ме интересува нито той, нито завещанието му, тъй като сега се отървах от всички грижи. (Скоква.) Боже, о боже, Кристина, тази мисъл е наистина чудесна! Безгрижна! Да бъдеш безгрижна, напълно безгрижна! Да можеш да играеш и да се разхождаш с децата; в къщи да ти е хубаво и приятно, точно тъй, както обича Торвалд! А помисли си: скоро ще дойде пролетта с ширното си, синьо небе! Може би тогава ще можем да направим някое малко пътешествие. И може би пак ще видя морето! Ах, да, да! Чудесно е да живееш и да бъдеш щастлива!

(Чува се звънецът в преддверието.)

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (става) . Звъни се; най-добре ще бъде да си отида.

НОРА. Не, остани; положително не са гости за мене; навярно някой търси Торвалд…

ПРИСЛУЖНИЦАТА (от вратата за преддверието) . Извинете, госпожо, дошъл е един господин, който иска да говори с господин адвоката.