Хенрик Ибсен - Куклен дом

НОРА. Нищо, нищо.

ХЕЛМЕР. … да ти помогна, ако се нуждаеш от помощ.

НОРА. Казах… не! Не приемам нищо от чужди хора.

ХЕЛМЕР. Нора… никога ли вече не бих могъл да ти бъда нещо повече от чужд човек?

НОРА (взема чантата си) . Ах, Торвалд, тогава би трябвало да стане най-голямото чудо…

ХЕЛМЕР. Кажи ми го… това най-голямо чудо!

НОРА. Тогава с нас двамата, с тебе и с мене, би трябвало да стане такава промяна, че… Ах, Торвалд, аз не вярвам вече в чудеса.

ХЕЛМЕР. Но аз искам да вярвам в тях. Доизкажи се! Такава промяна, че…

НОРА. …че нашето съжителство да може отново да стане брак. Сбогом! (Излиза през преддверието.)

ХЕЛМЕР (рухва на един стол до вратата и закрива лице с ръцете си) . Нора! Нора! (Оглежда се наоколо и става.) Пусто. Тя си отиде. (В него се надига надежда.) Най-голямото чудо?… (Чува се как пътната врата се затваря с трясък.)

© 1956 Венцеслав Константинов, превод от норвежки

Henrik Ibsen

Et dukkehjem, 1879

Сканиране, разпознаване и последна редакция: NomaD, 22 април 2007 г.

Публикация:

Хенрик Ибсен. Избрани пиеси. 1956

Издателство „Народна култура“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2810]

Последна редакция: 2007-04-23 22:30:23