Хенрик Ибсен - Куклен дом

НОРА. Да… така.

ХЕЛМЕР. Ти разруши цялото ми щастие. Унищожи цялото ми бъдеще. Ах, ужасно е само като го помисля! Аз съм сега във властта на един безсъвестен човек; той може да ми стори, каквото поиска; да изисква от мен, каквото му дойде на ума; да господствува над мене, да ми заповядва, каквото пожелае… аз не бива да се муся. И трябва да се проваля и да загина заради една Лекомислена жена!

НОРА. Като се махна от света, ти ще бъдеш свободен.

ХЕЛМЕР. Остави смешките! Баща ти също имаше винаги готови такива фрази. Каква полза за мене, че ще се махнеш от света, както казваш? Няма да имам ни най-малка полза. Въпреки това той може да разгласи работата; а ако го направи, аз може би ще бъда заподозрян, че съм знаел за твоето престъпно деяние. Ще помислят може би, че аз съм стоял зад тебе… че аз съм те подвел! И всичко това ще дължа на тебе, на тебе, която през цялото време на нашия брак съм носил на ръце. Схващаш ли сега какво си ми причинила?

НОРА (със студено спокойствие) . Да.

ХЕЛМЕР. Невероятно е, че аз все още не мога да го проумея. Но трябва да видим как да се измъкнем. Свали шала! Свали го, казах! Трябва да се помъча да удовлетворя по някакъв начин тоя човек. Работата трябва на всяка цена да бъде потушена. А колкото се отнася до тебе и мене, трябва да изглежда, като че ли всичко между нас е както досега. Но естествено само пред очите на хората. Значи, ти ще останеш и занапред у дома; разбира се от само себе си. Но децата ми не бива да възпитаваш; не се решавам да ти ги поверя… О! Да съм принуден да кажа това на жената, на тая жена, която обичах тъй съкровено и която все още… Обаче на това трябва да се сложи край. От днес нататък не се касае вече за щастието; важно е само да се спасят развалините, останките, външния вид… (В преддверието се звъни. Хелмер трепва плахо.) Какво значи това? По такова късно време? Мигар най-ужасното… Да не би той?… Скрий се, Нора! Кажи, че си болна! (Нора стои неподвижна. Хелмер отива и отваря вратата за преддверието.)

ПРИСЛУЖНИЦАТА (полуоблечена в преддверието) . Писмо за госпожата.

ХЕЛМЕР. Дайте го. (Поема писмото и затваря вратата.) Да, от него. Няма да ти го дам. Аз сам ще го прочета.

НОРА. Чети тогава.

ХЕЛМЕР (до лампата) . Просто нямам смелост. Може би сме загубени, ти и аз. Все пак… трябва да зная. (Отваря бързо писмото, прочита няколко реда, поглежда едно приложено листче; с радостен вик.) Нора!

(Нора го гледа въпросително.)

ХЕЛМЕР. Нора!… Не! Трябва да го прочета още веднъж… Да, да, така е. Спасен съм. Нора, спасен съм!

НОРА. Ами аз?

ХЕЛМЕР. Ти също… естествено, двамата сме спасени — ти и аз. Виж! Той ти връща записа. Пише, че съжалява и се разкайва… че един щастлив обрат в неговия живот… Но все едно какво пише. Ние сме спасени, Нора! Никой нищо не може да ти стори. Ах, Нора, Нора! Но най-напред да премахнем тия противни неща! Да видим… (Хвърля поглед върху записа.) Не, не желая да го погледна; цялата тази история трябва да остане за мене само един сън. (Разкъсва записа и двете писма, хвърля всичко в печката и гледа как гори.) Така, не съществува вече… Той пишеше, че ти от Бъдни вечер насам… О, тези три дни трябва да са били страшни за тебе, Нора!

НОРА. През тези три дни аз водих една сурова борба.

ХЕЛМЕР. И си страдала, и не си виждала никакъв друг изход освен… Но нека погребем всички тия грозни неща! Сега само ще ликуваме и ще повтаряме: свършено е, свършено е! Но слушай, Нора! Ти, изглежда, още не можеш да схванеш: свършено е! Но какво значи това… това вкаменено изражение на лицето? Ах, моя бедна, малка Нора, разбирам, ти още не искаш да повярваш, че съм ти простил. А аз ти простих. Нора, кълна ти се, простих ти всичко. Та аз зная: каквото си; извършила, от любов към мене си го извършила.

НОРА. Това е вярно.

ХЕЛМЕР. Ти си ме обичала, както една жена следва да обича мъжа си. Липсвало ти е само необходимото съзнание да прецениш средствата. Но мислиш ли, че си ми по-малко скъпа затова, защото не умееш да действуваш самостоятелно? Не, не, опирай се на мене, аз ще бъда твой съветник, твой водител. Не бих бил мъж, ако тъкмо тази женска безпомощност не те правеше двойно по-привлекателна в моите очи. Не обръщай внимание на суровите думи, които изрекох в първата си уплаха, в един миг, когато мислех, че всичко над мене ще рухне. Аз ти простих, Нора; кълна ти се, простих ти.

НОРА. Благодаря за прошката. (Излиза през вратата вдясно.)

ХЕЛМЕР. Почакай… (Поглежда вътре.) Какво правиш в дрешника?