Хенрик Ибсен: Куклен дом

НОРА. Мигар ще работиш още тази нощ?

ХЕЛМЕР. Не, знаеш, че не… Какво е това? Някой е човъркал във бравата.

НОРА. Във бравата ли?…

ХЕЛМЕР. Да, какво ще рече това? Не искам да мисля, че прислужницата?… |Вътре има една пречупена игла за коси. Нора, тя е твоя…

НОРА (бързо) . Тогава сигурно са били децата…

ХЕЛМЕР. Ще трябва непременно да ги отучиш от това. Хм, хм… е, най-сетне отключих. (Изважда съдържанието и вика към кухнята.) Елена! Елена, угасете лампата в коридора! (Връща се в стаята и затваря вратата за преддверието. С писмата в ръка.) Я виж, виж, какво се е натрупало! (Рови) Какво е това?

НОРА (на прозореца) . Писмото! Ах, не, не, Торвалд!

ХЕЛМЕР. Две визитни карти… от Ранк.

НОРА. От доктора?

ХЕЛМЕР. (поглежда картите) . Доктор медик Ранк. Бяха най-отгоре; сигурно ги е пуснал на излизане.

НОРА. Пише ли нещо на тях?

ХЕЛМЕР. Над името стои черен кръст. Я погледни! Ама че зловеща приумица! Като че ли иска да ни извести за собствената си смърт.

НОРА. Точно така е.

ХЕЛМЕР. Как? Знаеш ли нещо? Казал ли ти е нещо?

НОРА. Да. С тия визитни карти той си взема сбогом от нас. Ще се затвори и ще умре.

ХЕЛМЕР. Бедният приятел! Аз знаех, че няма да го имам още за дълго. Но толкова скоро… И сега ще се скрие като ранен звяр.

НОРА. Щом така трябва да бъде, тогава най-добре е да стане без думи. Нали, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Той беше толкова сраснал е нас. Аз съвсем не мога да си представя нашия живот без него. Той, със своите страдания и своята самотност, създаваше, така да се каже облачния фон на нашето слънчево щастие. Е, може би така е най-добре. Поне за него. (Спира се.) А накрая и за нас, Нора. Сега ние двамата трябва да се осланяме сами на себе си. (Прегръща я:) О, моя любима жено! Струва ми се, че не бих могъл да те държа достатъчно здраво. Знаеш ли, Нора… понякога желая да те застрашава някаква непосредствена опасност, за да мога да сложа на карта имота и живота си и всичко, всичко за тебе.

НОРА (изтръгва се и казва твърдо и решително) . Сега прочети писмата си, Торвалд!

ХЕЛМЕР. Не, не, сега вече не. Искам да бъда при тебе, любима жено.

НОРА. С мисълта за смъртта на твоя приятел?…

ХЕЛМЕР. Имаш право. Това разтърси и двама ни. Между нас влезе нещо некрасиво — мисълта за смърт и тлен. Трябва да се помъчим да се избавим от нея. Дотогава… Нека всеки отиде в стаята си!

НОРА (на гърдите му) . Торвалд, лека нощ! Лека нощ!

ХЕЛМЕР (целува я по челото) . Лека нощ, моя пойна птичко, приятни сънища, Нора! Села ще прочета писмата. (Отива с кореспонденцията в стаята си и затваря вратата зад себе си.)

НОРА (с блуждаещ поглед върви опипом, дига доминото на Хелмер, намята се с него и шепне Бързо, хрипливо и насечено) . Никога вече да не го видя! Никола. Никога. Никога. (Мята шала върху главата си.) Да не видя и децата си. Тях също ме. Никога… О, каква ледено студена, черна вода! О, каква бездънна глъбина!… Само веднъж да мине…Сега той е взел писмото; чете го. Не, не, още не! Сбогом, Торвалд… на тебе и на децата! (Понечва да се втурне навън през преддверието. В същия миг Хелмер отваря шумно вратата и се изправя с отвореното писмо в ръка.)

ХЕЛМЕР. Нора!

НОРА (изкрещява високо) . О!…

ХЕЛМЕР. Какво е това? 3наеш ли какво пише в това писмо?

НОРА. Да, зная. Пусни ме да си отида! Пусни ме да изляза!

ХЕЛМЕР (задържа я) . Къде отиваш?

НОРА (се мъчи да се отскубне) . Ти не бива да ме спасяваш, Торвалд!

ХЕЛМЕР (полита назад) . Значи, вярно е? Вярно ли е това, което пише той? Ужасно! Не, не, не може и не може да бъде вярно!

НОРА. Вярно е. Обичах те над всичко в света.

ХЕЛМЕР. Остави тия жалки извъртания!

НОРА (пристъпва една крачка към него) . Торвалд!…

ХЕЛМЕР. Клетнице, какво си направила?

НОРА. Пусни ме да си отида! Ти не бива да изкупваш заради мене. Не бива да го поемеш върху себе си.

ХЕЛМЕР. Не играй комедия! (Заключва вратата за преддверието.) Ще останеш тук и ще-отговаряш! Разбираш ли какво си извършила? Отговаряй! Разбираш ли?

НОРА (го гледа втренчено и говори с вкаменено изражение на лицето) . Да, сега започвам основно да разбирам.

ХЕЛМЕР (се разхожда из стаята) . О, какво ужасно пробуждане! През целите тези осем години… тя, която беше моя радост и моя гордост… лицемерна, лъжкиня… по-лошо, още по-лошо… престъпница! Ах, каква бездънна гнусота лежи във всичко това! Пфу, пфу!

(Нора мълчи и все още го гледа втренчено.)

(Застава пред нея.) Аз трябваше да бъда предварително подготвен за това. Трябваше да го предвидя. Лекомислените принципи на твоя баща — мълчи! — лекомислените принципи на твоя баща са се предали по наследство и на тебе. Никаква религиозност, никакъв морал, никакво чувство за дълг. О, как съм наказан за това, че погледнах през пръсти на неговия въпрос! Направих го заради тебе. А ти ми се отплащаш така!