Хенрик Ибсен: Куклен дом

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ти също?

НОРА. Да, дреболии… ръчни работи, плетива, везби и тям подобни (небрежно) , а и други неща. Нали знаеш, че Торвалд напусна службата в министерството, когато се оженихме? В неговия район нямаше никакви изгледи за повишение, а той трябваше да печели повече пари, отколкото преди. През първата година той се преуморяваше наистина ужасно. Беше принуден, можеш да си представиш, да търси всевъзможни странични доходи и трябваше да работи от ранна утрин до късна вечер. Това не беше по силите му и той заболя смъртоносно. Лекарите заявиха, че е необходимо да замине на юг.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ах, да, затова бяхте цяла година в Италия.

НОРА. Да, разбира се. Повярвай ми, не беше лесно да тръгнем. Ивар току-що се беше родил. Но трябваше на всяка цена да заминем. Ах, пътуването беше чудно хубаво и то спаси живота на Торвалд. Но ни струва луди пари, Кристина.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мога да си представя.

НОРА. То ни струва хиляда и двеста талера… четири хиляди и осемстотин крони. Това са много пари.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но в такова положение е все пак голямо щастие да ги имаш.

НОРА. Ще ти кажа нещо: получихме ги от татко.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ах, тъй! Баща ти умря тъкмо по онова време.

НОРА. Да, Кристина, тъкмо тогава. И помисли само: аз не можех да замина при него и да го гледам. Всеки ден очаквах да се роди малкият Ивар. А освен това трябваше да гледам моя смъртно болен Торвалд. Милия, добрия татко! Не го видях вече жив, Кристина. Ах, това е най-тежкото, което съм преживяла от женитбата си насам.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Зная, че ти го обичаше много. И след тона, значи, заминахте за Италия?

НОРА. Да, имахме вече пари и лекарите настояваха. След един месец заминахме.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И мъжът ти се завърна напълно оздравял?

НОРА. Бодър като риба във вода.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ами докторът?

НОРА. Какво?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Струва ми се, разбрах от момичето, че господинът, който влезе заедно е мене, бил доктор.

НОРА. Беше доктор Ранк. Но той не идва у нас като лекар. Той е най-добрият наш приятел и се отбива всеки ден поне веднъж да ни види. Не, оттогава Торвалд не се е разболявал вече нито за час. И децата са бодри и здрави, аз също. (Скоква и плясва ръце.) Боже господи, Кристина, все пак е чудно хубаво да живееш и да бъдеш щастлив!… Ах, но това е отвратително от мене… говоря непрекъснато за своите работи. (Сяда близко до нея на едно ниско столче и слага ръцете си в скута на госпожа Линде.) Ах, не бива да ми се сърдиш! Кажи, вярно ли е наистина, че ти не си обичала мъжа си? Защо тогава си го взела?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Майка ми беше още жива, болна на легло и без средства. А трябваше да се грижа и за двамата си по-малки братя. Струваше ми се безотговорно да отблъсна предложението му.

НОРА. Да, да, съвършено правилно. Значи, тогава той беше богат?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Беше доста заможен, мисля. Но работите му бяха несигурни, Нора. Когато той умря, катастрофата настъпи и не остана нищо.

НОРА. И тогава?…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава трябваше да се препитавам от една бакалничка, едно малко училище и всевъзможни други работи. Последните три години бяха за мене един единствен дълъг трудов ден без почивка. Сега той се свърши, Нора. Клетата ми майка не се нуждае от мене — тя умря. Момчетата също — те сега са на служба и могат сами да се грижат за себе си.

НОРА. Колко леко трябва да се чувствуваш…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не, само тъй неизказано пусто ми е. Нямам вече никого, за когото бих могла да живея. (Става неспокойно от креслото.) Ето защо не можах да издържа по-дълго в онова затънтено градче. Тук все таки по-лесно би могло да се намери нещо, което да погълне човека и да занимава мислите му. Стига само да успея да намеря някоя сигурна служба, дребна канцеларска работа…

НОРА. Но, Кристина, това е ужасно изнурително, а ти и така изглеждаш вече толкова съсипана! Много по-добре би било за тебе да можеш да заминеш някъде на бани!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (отива до прозореца) . Аз нямам банда, който би могъл да ми подари пътните пари, Нора.

НОРА (става) . Ах, не ми се сърди!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (отива при нея) . Мила Нора, ти не ми се сърди! В положение като моето най-лошото е, че душата тъй се ожесточава. Нямаш да се трудиш за никого, а все пак непрекъснато трябва да бъдеш деятелен. Защото трябва да живееш, нали, и така ставаш егоист. Когато ти ми разказваше за щастливия обрат във вашите условия на живот — ще ми повярваш ли, аз се зарадвах не толкова заради тебе, колкото заради себе си.