Хенрик Ибсен: Куклен дом

НОРА. Как така? Ах, да — разбирам те. Искаш да кажеш, че Торвалд би могъл да направи нещо за тебе.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, това си помислих.

НОРА. И той ще го направи, Кристина. Остави това на мене; ще успея тъй леко да вдяна конеца, тъй леко… ще изплета нещо твърде приятно и той ще се хване. Ах, с такава страшна радост бих желала да ти помогна!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Колко хубаво е от твоя страна, Нора, че така се заемаш с моя въпрос… дваж по-хубаво от теб е, ти, която съвсем не познаваш бремето и мъката на живота.

НОРА. Аз?… Аз не познавам?…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (усмихната) . Боже мой, дребните ръкоделия и тям подобни… Ти си цяло дете, Нора.

НОРА (отмята назад глава и минава из стаята) . Не биваше да казваш това с такова превъзходство!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Така ли?

НОРА. И ти си като другите. Всички вие мислите, че аз не съм годна за нещо действително сериозно…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Е, е…

НОРА. …че аз не съм извършила нищо в това тежко земно битие.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мила Нора, ти току-що ми разказа всички свои неприятности.

НОРА. Ах, не… дреболии! Т и х о. Великото — него не съм ти разказала.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Великото? Какво искаш да кажеш?

НОРА. Ти съвсем ме подценяващ, Кристина; а не бива да го правиш. Ти си горда, че толкова дълго и тъй тежко си работила за майка си.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз положително не подценявам никого. Но едно е вярно: горда и щастлива съм при мисълта, че ми бе отредено да отстраня донякъде грижите от последните житейски дни на моята майка.

НОРА. Но си горда и при мисълта, че си направила нещо и за братята си.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Вярвам, че имам право на това.

НОРА. Аз също вярвам. Но сега трябва да узнаеш нещо, Кристина. Аз също имам нещо, което ме прави горда и щастлива.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не се съмнявам. Ала какво искаш да кажеш?

НОРА. Говори по-тихо! Помисли си, ако чуе Торвалд! Той не бива на никаква цена… никой не бива да го узнае, никой освен ти, Кристина.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво е то най-сетне?

НОРА. Ела тук! (Притегля я до себе си на софата.) Да, слушай, аз също имам нещо, което ме прави горда и щастлива: аз спасих живота на Торвалд.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Спаси?… Как така опаси?

НОРА. Нали ти разказах за пътуването в Италия. Ако Торвалд не беше отишъл там, той щеше да загине.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Е да, нали баща ти ви е дал необходимите средства…

НОРА (усмихната) . Да, така мисли Торвалд, така мислят и всички други; но…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но?…

НОРА. Татко не ни даде нито стотинка. Парите набавих аз.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ти? Цялата тая голяма сума?

НОРА. Хиляда и двеста талера — четири хиляди и осемстотин крони. Какво ще кажеш сега?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, но как ти е било възможно, Нора? На лотарията ли беше спечелила?

НОРА (пренебрежително) . На лотарията? (Презрително.) Какво изкуство би било то в такъв случай?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Откъде ги получи тогава?

НОРА (тананика и се усмихва загадъчно) . Хм, тра-ла-ла!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Все таки не си могла да ги вземеш назаем?

НОРА. Тъй ли? А защо не?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не, една жена не може да получи заем без съгласието на своя съпруг.

НОРА (отмята назад глава) . Тъй ли? Но ако е жена, която има известни търговски познания… жена, която умее да се справя разумно? Тогава?…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не разбирам нито дума, НОРА.

НОРА. Това съвсем не е нужно. Па и съвсем не е казано, че съм взела тия пари назаем. Може да съм ги набавила и по друг начин. (Обляга се назад на софата.) Може да съм ги получила от някой обожател. Когато човек има хубавичка външност, както аз…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ти си глупачка.

НОРА. Сега ти си положително безгранично любопитна, Кристина.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Слушай, драга Нора, не си ли извършила нещо безразсъдно?

НОРА (отново се изправя) . Безразсъдно ли е да спасиш живота на мъжа си?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Намирам, че е било безразсъдно, ти, без негово знание…

НОРА. Но той не биваше нищо да знае! Боже мой, нима не можеш да разбереш? Той дори не биваше да знае колко зле беше. Лекарите дойдоха при м е н е и казаха, че имало опасност за живота му и че само престой на юг би могъл да го спаси. Мислиш ли, че изпърво не съм опитала да изляза по друг начин от това затруднение? Казах му колко хубаво би било да можех и аз веднъж, като други млади жени, да замина за чужбина. Плаках и молих, казах му че би трябвало да помисли в какво състояние се намирам, че би трябвало да бъде добър и да отстъпи, и после загатнах, че би могъл да сключи заем. Но тогава той почти се разсърди, Кристина. Каза, че съм лекомислена и че би било негов дълг като съпруг да не отстъпва пред моите настроения и прищевки… така, мисля, ги нарече. Е добре, помислих си газ, ти трябва да бъдеш спасен; и тогава ми дойде на ум този изход…