Хенрик Ибсен: Куклен дом

НОРА. Искаш да кажеш: с господин банковия директор.

ПРИСЛУЖНИЦАТА. Да, с господин банковия директор; но аз не знаех дали… тъй като при него е господин докторът…

НОРА. Кой е този господин?

КРОГСТАД (на вратата на преддверието) . Аз съм, уважаема госпожо.

(Госпожа Линде се сепва, изтръпва и се извръща към прозореца.)

НОРА (пристъпва една крачка към него, напрегнато, полугласно) . Вие? Какво значи това? За какво има да говорите с моя мъж?

КРОГСТАД. По банкови работи… тъй да се каже. Аз заемам една дребна длъжност в Акционерната банка, а както чувам, вашият мъж става сега наш шеф…

НОРА. Значи…

КРОГСТАД. Само по сухи търговски работи, уважаема госпожо; абсолютно нищо друго.

НОРА. Да, тогава имайте добрината да отидете в бюрото. (Кимва равнодушно с глава, като затваря вратата за преддверието: после отива при печката и поглежда огъня.)

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора, кой беше този човек?

НОРА. Някой си Крогстад.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Значи, действително беше той.

НОРА. Познаваш ли го?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Познавах го… много отдавна. Той беше известно време заместник на адвоката в нашия край.

НОРА. Съвсем правилно.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Как се е изменил!

НОРА. Трябва да е имал много нещастен брак.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но сега е вдовец.

НОРА. С много деца. Така, огънят гори вече. (Затваря вратата на печката и бутва стола-люлка малко настрана.)

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Казват, че вършел особен род сделки?

НОРА. Тъй ли? Може! Аз наистина не зная. Но да не мислим за сделки. Толкова е досадно!

(Доктор Ранк влиза от стаята на Хелмер.)

ДОКТОР РАНК (още на вратата) . Не, не, драги приятелю, не искам да преча; предпочитам да се отбия за малко при жена ти. (Затваря вратата зад себе си и вижда госпожа Линде.) О… моля, простете! Навярно и тук преча?

НОРА. Никак. (Представя.) Доктор Ранк — госпожа Линде.

РАНК. О! Име, което често се споменава в тая къща. Струва ми се, че като се качвах по стълбата, минах покрай вас.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, аз изкачвам стълби много бавно; не ми е твърде добре.

РАНК. Аха! Някоя дребна вътрешна повреда?

ГОСПОЖА Линде. Собствено, повече от преумора.

РАНК. Друго нищо? Тогава навярно сте дошла в града, за да си отдъхнете сред многото празници.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Дойдох да търся работа.

РАНК. Мигар работата е изпитано средство срещу преумора?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Трябва да се живее, господин докторе.

РАНК. Да, широко разпространено е гледището, че това е една необходимост.

НОРА. Е, е, докторе… вам също много се иска да поживеете.

РАНК. Разбира се, искам. Макар да съм в окаяно състояние, пак бих желал мъката да продължи колкото е възможно по-дълго време. Така е и с всички мои пациенти. Не по-другояче е и с морално недъгавите. В тоя миг вътре при Хелмер се намира точно такъв един морален Лазар.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (с понижен глас) . О!

НОРА. За кого говорите?

РАНК. Ах, някой си адвокат Крогстад… вие не познавате тоя човек. Той е покварен в корените на характера си, уважаема госпожо. Но дори т о й започна да брътви като за крайно важна работа: че трябвало да живее.

НОРА. Тъй ли? А какво имаше да говори той с Торвалд?

РАНК. Наистина не зная; чух само, че се касаеше за Акционерната банка.

НОРА. Не знаех, че този Крог… този господин Крогстад имал нещо общо е Акционерната банка.

РАНК. О, разбира се, той има там един вид длъжност. (Към госпожа Линде.) Не зная дали и по вашия край има такива хора, които задъхани и тичешком обикалят навсякъде, за да надушат някое морално разтление и сетне да предложат въпросните за някоя изгодна служба. И здравите трябва кротко да се примиряват, да бъдат снизходителни.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но всъщност болните имат по-голямо право да бъдат осигурени.

РАНК (свива рамене) . Ето, виждате ли! Тъкмо това гледище превръща човешкото общество в болница.

(Нора, унесена в собствените си мисли, избухва в полугласен смях и плясва с ръце.)

РАНК. Защо се смеете да такова нещо? Знаете ли въобще какво представя обществото?

НОРА. Какво ме е грижа за глупавото общество? Аз се смея за съвсем друго нещо… нещо безкрайно комично. Я кажете, докторе: всички ли, които са на служба в Акционерната банка, ще бъдат зависими от Торвалд?

РАНК. Това ли намирате тъй безкрайно комично?

НОРА (усмихва се и тананика) . Оставете ме на мира, оставете ме на мира! (Разхожда се напред-назад из стаята.) Ах, мисълта, че ние… че Торвалд има такова голямо влияние върху толкова много хора, е действително извънредно забавна. (Изважда книжната кесийка из джоба си.) Желаете ли една бадемка, докторе?