Валентин Иванов: Търси се добър юнак

— Защо на Гатун му викаш Езерото?

— То е очевидно, — заобяснява веднага Дакс — защото мозъкът му е плосък като езерна повърхност. Тъй както ни познаваш и двамата, как си мислиш, кой от нас може да бъде родоначалник на новото философско направление: „Мяо или за котката и анизотропния покрив“. Всичко е много просто, но трябва да се съсредоточиш — представи си, че имаш един покрив, по които котките могат да се движат само в едната посока…

В това време нахълта триглав змей със столитрово буре под мишница и изрева с цялата мощ на всичките си гърла:

— Виното пристигна! К’во пра’и тоя тука, бе?

— Новичкият добър юнак е дошъл да ни посети.

— Ня’а страшно, и за него ша има пиячка.

Калиш започна да се убеждава, че и този път е попаднал на Змей, който работи в друг ресор. С Дакс си струваше да се поприказва, но друг път. Девиците, Фоли и телефона не искаха да чакат. Все пак от чисто любопитство се поинтересува:

— А ти с какво си изкарваш прехраната?

— Глей сеа. — С треперещи ръце Змеят остави бъчвата на земята и се зае да обяснява. — Взимвам една лютива чушка от тоа наниз, хапвам я, пийвам вино — той демонстрира — и като духна срещу котелката, прая топла вода. Чат ли си?

— Разбрах. Дакс, кажи ми къде да намеря Змея! Помогни ми, нали и ти някога си бил добър юнак!

— Че аз и сега съм добър юнак и затова ще ти кажа — Змеят е в тебе! — Калиш замръзна на мястото си. — Змеят е в мен, Змеят е в Змея, Змеят е във всеки от нас!

След такива думи на човек не му остава нищо друго, освен да си тръгне. И да попадне право в лапите на благотворителните организации. Пред носа на Калиш се изпречиха касички и пистолетни дула. Той понечи да извади меча си от ножницата, но някой навря в ръката му разноцветна диплянка, на която пишеше: "Фондация „Четиридесетте разбойника“. Добре поставен командирски глас заповяда:

— Рота-а-а, равнис! Мирно! Аз Оловен войник ли съм или лукова глава! Стр-р-рой се повзводно!

Четиридесет брадати мъжаги с неохота се подредиха в две криви редици. Оловният войник излезе напред. Носеше извадена шпага и кутия за шапки с процеп в средата.

— Направете вашите волни пожертвувания за спасяването на Хищникът-компютър!

Калиш се отпусна. Все пак имаше и други хора, които правят добро в тази необичайна страна. Май не трябваше така сляпо да се вярва на Дакс. Обеща си занапред да бъде по-недоверчив.

— Какво се е случило с него? — попита юнакът и бръкна за кесията си. Вътре жално подрънкваха няколко срабърника. Разбойниците от задната редица започнаха възторжено да го поздравяват и да салютират с изстрели във въздуха.

— Ура, дава! Дава!

Като видя неподправената им радост, Калиш не се стърпя и пусна в кутията три сребърника.

— Благодаря Ви, господине — каза Оловният войник и поведе хората си.

— Ей, почакайте! — Спря ги юнакът. — Търся един змей, който яде девици. Не знаете ли случайно къде живее?

— Върви през Непроходимата гора все направо и ще стигнеш.

— Благодаря.

Непроходимата гора беше прорязана от множество добре утъпкани пътеки. Калиш си избра една по-широка и с бързи крачки пое по нея. При тръгването си беше забравил да се запаси с нещо за ядене и сега се зарадва на възможността попътно да се подкрепи с боровинки и сладки плодове. Не очакваше, че битката със Змея ще се окаже толкова продължителна. В приказките, които смътно си спомняше от детството си, героят се справяше с няколко замахвания на меча, а тук…

Изведнъж откри, че не си мисли за девиците и злощастието, което ги очаква, щом попаднат в лапите на Змея. Не си мислеше си и за Фоли, нито пък за неплатения телефон. Това го разтревожи не на шега. Концентрира се.

Картините, които завитаха из ума му, не му позволиха навреме да забележи малкото момиченце с червена шапчица и спортен екип в същия цвят, което се беше притаило зад огромен буков ствол и внимателно го съпровождаше с очи.

— Ей, готин! Да си скивал Сивия вълк наоколовръз?

— Не се страхувай момиченце, докато съм с тебе никой вълк не може да ти стори зло. — Понечи да я успокои Калиш.

— Ти си бил голям квадрат, бе образ! За к’во ми е да се плаша от него, като той трябва да се плаши от мен. На тая полянка обикновенно събира разни миризливи болклуци за баба си. Само че аз вече я изкльопах и сега е негов ред.

Калиш си припомни една случайно чута поговорка. В този свят беше добре човек да се замисля повече над случайно чутите неща. Взе си бележка. Бързо се уча — помисли си доволен.