Ейджи Йошикава - Тайко

— Ако това нещо е по силите ми, с радост ще сторя всичко възможно. Разбрах обаче, че неговата крепост е вече обкръжена от частите на господаря Нобутада, както и от тези на господарите Фува, Маеда и Саса. Те навярно няма да ме пуснат да премина.

— Ще ви осигуря изпровождачи и ще ви дам залог за сигурно преминаване. Ще бъде голяма заслуга за проповедниците, ако успете да разясните въпроса на Такаяма — и на бащата, и на сина — и да ги убедите да се върнат в редиците ни. Тогава ще имате позволението ми за издигане на църква и свобода да разпространявате вярата си. Имате моята дума.

— О, господарю…

— Но почакайте — продължи Нобунага към отец Гнечи. — Трябва да сте съвсем наясно, че ако, напротив, Укон отхвърли вашето предложение и продължи да се опълчва срещу ми, ще се отнасям към всички християни по същия начин, както към Такаяма и от само себе си се разбира, ще съборя храма ви, ще изкореня вашата вяра от Япония и до един ще избия вашите проповедници и последователи. Искам да си тръгнете оттук с тази мисъл.

Кръвта се отдръпна от лицето на отец Гнечи и за миг той заби поглед в земята. Никой от хората, качили се на платнохода, за да пристигнат от далечна Европа на изток, не можеше да има слабо или боязливо сърце, но докато седеше пред Нобунага и слушаше такива думи, отецът усети как плътта му се свива и сърцето му замръзва от уплаха. Наистина, нищо не придаваше на фигурата на Нобунага вида на въплътения дявол и в действителност и чертите, и говорът му бяха твърде изтънчени. В ума на мисионерите обаче се бе запечатало, че този човек не казва нищо, което после да не извършва на дело. Предишни примери за това бяха и разрушаването на Хиеи, и покоряването на Нагашима. Тази истина всъщност прозираше във всяка една стъпка, която Нобунага някога бе замислял.

— Ще отида. Ще стана пратеникът, какъвто искате от мен да бъда и ще отида да се срещна с господаря Укон — обеща отец Гнечи.

Придружаван от една дузина конници, той потегли по пътя за Такацуки. След като изпроводи отеца, Нобунага реши, че всички е станало точно според желанията му. Но и отец Гнечи, когото на пръв поглед водеха за носа към крепостта Такацуки, се поздравяваше за постигнатото. Да бъде управляван този чужденец не беше така лесно, както си мислеше Нобунага. Сред простолюдието в Киото бе добре известно, че малцина са така проницателни, както йезуитите. Преди още да е бил повикан от Нобунага, Гнечи вече на няколко пъти си бе писал с Такаяма Укон. Бащата на Укон често питаше своя духовен наставник каква е волята на небето по това, което става. Отново и отново отец Гнечи пращаше все същия отговор. Правият път не е да вървиш против желанията на своя господар. Нобунага е господар на Мурашиге, както и на Укон.

Укон с пълна искреност му отговори:

Пратихме две от децата си като заложници в Араки, затова съпругата и майка ми са силно против това, да се покорим на Нобунага. Ако не беше така, аз също не бих искал името ми да се свързва с този бунт.

Ето защо за отец Гнечи успехът на пратеничеството и последвалата награда бяха предрешени. Убеден беше, че Укон вече се е съгласил с това, което сам ще му предложи.

Наскоро след това Такаяма Укон обяви, че не може просто да отвърне поглед, когато се руши неговата вяра, дори и жената и децата му да го намразят заради това, че я защитава. Може да изоставиш крепостта и семейството си, заяви той, но не и единствения верен път. Една нощ тайно излезе от крепостта и избяга в храма „Възнесение“. Баща му Хида незабавно потърси закрила при Араки Мурашиге в Итами и с горчивина му обясни положението, като каза:

— Бяхме предадени от моя недостоен син.

В лагера на Мурашиге имаше мнозина, които бяха в близки и приятелски връзки с рода Такаяма и затова не можеше да настоява заложниците им да бъдат наказани. Така, макар да беше доста избухлив, сега Мурашиге мъгливо осъзнаваше сложността на положението.

— Няма какво да се направи. Щом Укон е избягал, заложниците са излишни.

Като сметна двете малки деца за нищо повече от ненужни гърла в дома, той ги върна на Уконовия баща. Когато отец Гнечи получи вест за това, отиде на връх Амано заедно с Укон, за да бъдат приети от Нобунага.

— Добре сте се справили.

Господарят бе във възторг. Обеща на Укон, че ще му предостави владение в Харима и го дари с копринени кимона и кон.

— Бих искал да се подстрижа за монах и да посветя живота си на Бога — възрази Укон.

Нобунага обаче не искаше и да чуе за това.