Ейджи Йошикава - Тайко

Така Нобунага решително запуши устата на своя служител.

Тази нощ Хидейоши се върна в Харима, но при завръщането си тайно прати един вестоносец да занесе писмо на Ханбей в столицата. Какво съдържаше писмото, ще се разбере по-късно, обаче по същество ставаше дума за личната му болка от съдбата на сина на неговия приятел и съветник, Курода Канбей.

Пратеникът на Нобунага също пристигна бързо в Киото. На връщане той за кратко време спря в църквата на Възнесението. Когато се върна в главния стан на Нобунага на връх Амано, бе придружаван от един италиански йезуит, отец Гнечи, дългогодишен проповедник в Япония. В Сакай, Адзучи и Киото имаше много християнски проповедници, но между тях отец Гнечи бе чужденецът, към когото Нобунага беше най-благосклонен. Той нямаше нищо против християните. И макар че се бе сражавал с будистите и опожарявал техните крепости, нямаше нищо и против будистите, понеже признаваше вътрешната ценност на религията.

Не само отец Гнечи, а и многото католически проповедници, поканени в Адзучи, от време на време полагаха големи усилия в опити да покръстят Нобунага. Но да уловиш сърцето му, бе все едно да се опитваш да изгребеш отражението на луната от ведро с вода.

Едни от отците-католици подари на Нобунага черен роб, доведен от него през морето, тъй като Нобунага оглеждаше мъжа със значително любопитство. Винаги, когато напускаше крепостта, дори когато отиваше в Киото, той включваше роба към придружителите си. Проповедниците малко ревнуваха и веднъж попитаха Нобунага:

— Изглеждате така привързан към черния си роб, господарю. Какво точно намирате така привлекателно в него?

— Добър съм към всички вас, нали? — отговори бързо той.

Това съвсем ясно сочеше какво изпитва Нобунага към проповедниците. Бе се привързал към отец Гнечи и останалите по същия начин, както към черния си роб. Свързано с това бе нещо друго — когато отец Гнечи за пръв път бе приет от Нобунага, той му поднесе презморски дарове. Списъкът включваше десет пушки, осем телескопа и увеличителни стъкла, петдесет тигрови кожи, мрежа против комари и сто парчета алоево дърво. Имаше също такива редки предмети като един часовник, глобус, скъпи тъкани и порцелан.

Нобунага нареди да подредят всички тези неща за показ и като дете се загледа втренчено в тях. Особено го впечатлиха глобусът и пушките. С глобуса пред себе си, внимателно слушаше нощ след нощ разказите на отец Гнечи за неговия дом в Италия, за разстоянията през морето, за различията между южна и северна Европа и за пътешествията му през Индия, Анам, Лусон и южен Китай. Присъстваше и още един, който слушаше с удвоено внимание и задаваше безброй въпроси — Хидейоши.

— А, наистина се радвам, че дойдохте — поздрави доволно отец Гнечи в лагера си Нобунага.

— За какво всъщност става дума, господарю? Повикването ви беше толкова бързо.

— Е, седнете — посочи Нобунага към един стол, използван от дзен-монаси.

— А, благодаря — отвърна отецът и се отпусна в стола.

Беше като резервна пешка върху шахматна дъска, която се чуди кога ли може да я използват. А Нобунага го бе поканил тук точно по тази причина.

— Веднъж вие, отче, ми представихте молба от името на проповедниците в Япония, в която искахте позволение да издигнете църква и да разпространявате християнството.

— Не зная от колко години копнеем за деня, в който ще откликнете на тази ни молба.

— Струва ми се, този ден наближава.

— Какво? Нима имаме разрешението ви?

— Не безусловно. За самураите не е обичайно просто да дават особени привилегии на хора, които не са извършили нищо достойно за награда.

— Какво точно имате предвид, господарю?

— Разбрах, че Такаяма Укон от Такацуки на около четиринайсет години е приел християнството и досега е твърд във вярата си. Допускам, че сте доста близки с него.

— Такаяма Укон ли, господарю?

— Както знаете, той се присъедини към бунта на Араки Мурашиге и прати две от децата си като заложници в крепостта Итами.

— Положението е наистина печално и като негови другари по вяра, за нас това е много болезнено. Не зная колко на брой молитви сме отправили към Господа, за да изпросим божествената му закрила.

— Така ли? Е, във времена като тези, отче Гнечи, молитвите, които отправяте от параклиса на своя храм, не оказват изглежда никакво въздействие. Ако наистина сте така разтревожени заради Укон, ще послушате заповедта, която сега ви давам. Искам да отидете в крепостта Такацуки и да вразумите Укон от простъпките му.