Ейджи Йошикава - Тайко

Веднага след новогодишните празненства за четвъртата година на Теншо строежът на крепостта в Адзучи започна. Заедно с нея бе замислен град с несрещани досега размери. В Адзучи се събираха занаятчии, заедно с чираците и помощниците си. Идваха от столицата и от Осака, от далечните западни области и дори от изток и от север — ковачи, каменоделци, мазачи, ключари и даже майстори на тапети — представители на всеки един занаят в страната.

Прочутият Кано Ейтоку бе избран да изрисува вратите, плъзгащите се прегради и таваните. За тази работа Кано не разчиташе само на традициите на своята собствена школа. Вместо това се посъветва с майстори от всяко едно направление и после създаде най-добрата работа на целия си живот, която като ярък лъч светлина огря света на западналото през дългите години междуособна война изкуство.

Черничевите полета за една нощ изчезнаха и се превърнаха в добре подредена, улична мрежа, а скелетът на кулата изникна на върха на планината още преди хората да успеят да забележат присъствието му. В главното укрепление, което представяше митичния връх Меру, около пететажната кула в средата стояха още четири, олицетворяващи Царете на четирите посоки. Под тях се издигаше голяма каменна сграда, а от нея се разклоняваха множество крила. Горе и долу имаше над сто свързани помежду си постройки и бе трудно да се каже колко етажа има всяка от тях.

В Стаята на сливовите дървета, Стаята с осемте прочути сцени, Стаята с фазаните и Стаята на китайските деца художникът прилагаше своите умения без време за сън и почивка. Майсторът-лакировчик, който мразеше дори самата дума прах, покриваше с лак яркочервените парапети и черните стени. Един родом от Китай глазировчик бе назначен за майстор на керамичните плочки. Неговата пещ край езерото ден и нощ пълнеше въздуха с дим.

Загледан в крепостта, самотен свещеник мълвеше нещо сам на себе си. Беше прост пътуващ монах, но широкото чело и голямата уста му придаваха необичаен изглед.

— Това не е ли Екей? — попита Хидейоши, като потупа човека по рамото, леко, за да не го стресне.

Беше се отделил от една група военачалници, застанали малко по-встрани.

— А, сега! Господарят Хидейоши!

— Не бих очаквал да ви намеря тук — каза с бодър глас Хидейоши.

Отново тупна Екей по рамото и се усмихна в израз на привързаност.

— Дълго време мина, откакто се срещнахме за последен път. Мисля, че бе в дома на господаря Короку в Хачисука.

— Да, така беше. Наскоро, мисля, в края на годината в двореца Ниджо, дочух господаря Мицухиде да казва, че сте дошъл в столицата.

— Пристигнах с един пратеник от господаря Мори Терумото и останах малко в Киото. Този вече се върна у дома, но тъй като аз съм просто селски свещеник, без бърза работа, се отбивам тук-там по храмовете в Киото и извън него. Помислих, че сегашният строеж на господаря Нобунага ще даде добра тема за разкази, когато се прибера у дома и се отбих да хвърля един поглед. Трябва да кажа, че съм много впечатлен.

— Ваше Преподобие, чувах, също е свързан с някакъв строеж — отбеляза внезапно Хидейоши.

Екей видимо се стресна, но Хидейоши се засмя и добави:

— Не, не. Не крепост. Разбрах, че издигате манастир на име Анкокуджи.

— А, манастирът.

Лицето на Екей се отпусна и той се засмя.

— Анкокуджи вече е завършен. Надявам се да намерите време да ме посетите там, при все че, боя се, като господар на крепостта Нагахама, времето надали ще ви позволи това.

— Може и да съм станал господар на крепост, но доходът ми е все още нисък, тъй че нито положението, нито думата ми тежат кой знае колко. Обзалагам се обаче, че изглеждам малко попораснал, откакто ме видяхте за последно в Хачисука.

— Не, не сте се променили ни най-малко. Млад сте, господарю Хидейоши, но пък и почти всички сред воините на господаря Нобунага са още в разцвета на силите си. От самото начало бях поразен от величието на замисъла за тази крепост и от духа на неговите пълководци. Той сякаш е дарен със силата на изгряващо слънце.

— Парите за Анкокуджи дойдоха от господаря на западните области Терумото, нали? Неговите владения са богати и силни и аз допускам, че родът на господаря Нобунага не може да се мери с тях, дори по отношение на даровити люде.

На Екей изглежда не му се искаше да се замесва в такъв разговор и той още веднъж похвали строежа на кулата и великолепния вид на всичко наоколо.

Накрая Хидейоши каза:

— Нагахама е на брега, право на север оттук. Лодката ми е вързана наблизо, тъй че защо не дойдете да ми погостувате за една-две вечери? Получих малко отпуск и мислех да се върна обратно в Нагахама.