Ейджи Йошикава - Тайко

Накрая Нобунага нареди на един от служителите да проучи станалото.

— Хидейоши наистина ли се е върнал в Нагахама? — попита той.

— Да, почти сигурно изглежда, че е там — отвърна онзи.

Това предизвика гнева на Нобунага и той прати вестоносец с остри укори.

Такова държание е нагло. Най-малкото, покажи, че съжаляваш за постъпката си!

Щом пратеникът се върна, Нобунага го попита:

— Какво беше лицето му, когато чу как съм му се скарал.

— Имаше вид, като че си мисли: „Разбирам“.

— И това ли е всичко?

— После каза нещо, че имало нужда човек да си почине малко.

— Това е направо дръзко и той започва да става безочлив.

Изражението на Нобунага не показваше истинско раздразнение от Хидейоши, при все че устно го беше смъмрил. Въпреки това, когато Кацуие и останалите предводители на северния поход най-сетне се върнаха, Нобунага наистина се разгневи.

На първо място, макар на Хидейоши да бе наредено да остане под домашен арест в крепостта Нагахама, той вместо да показва разкаяние всеки ден устройваше веселия със саке. Нямаше как Нобунага да не бъде ядосан и хората допускаха, че в най-лошия случай Хидейоши ще получи заповед да си направи сепуку, а в най-добрия, навярно ще бъде призован в крепостта Адзучи пред военен съд. След време обаче Нобунага изглежда съвсем забрави за станалото и повече дори не го спомена.

В крепостта Нагахама Хидейоши бе навикнал да спи до късно. Докато Нене видеше сутрин лицето на мъжа си, слънцето вече се бе изкачило високо в небето.

Даже майката изглежда се притесняваше и отбеляза пред Нене:

— Това момче направо не е на себе си тези дни, нали?

Нене трудно успя да се сети какво да отговори. Причината да спи до късно бе, че всяка вечер пиеше. Когато пиеше у дома, след четири-пет чашки вече беше почервенял и бързаше да свърши с вечерята. После събираше старите си воини, настроението на всички се вдигаше и те пиеха до късно през нощта, без да мислят кое време е. Завършекът бе, че той най-често заспиваше в стаята на оръженосците. Една вечер, докато минаваше с придворните си по коридора, жена му видя към нея бавно да се приближава някакъв мъж. Приличаше на Хидейоши, но тя извика:

— Кой е това там? — и се престори, че не го е познала.

Изненаданият й съпруг се обърна и опита да скрие смущението си, но успя само да създаде впечатление, като че се упражнява в някакъв вид танц.

— Загубих се.

Той политна към нея и за да се задържи, се хвана за рамото й.

— Ох, пиян съм. Поноси ме, Нене! Не мога да ходя!

Щом Нене го видя как се опитва да скрие състоянието си, избухна в смях. Заговори му с престорен гняв:

— Добре, добре, ще те понося. А къде всъщност отиваш?

Хидейоши се хвана за гърба й и почна да се кикоти.

— В твоята стая. Заведи ме в твоята стая! — замоли й се той и като дете зарита с крака във въздуха.

Гърбът на Нене се преви от тежестта и тя се пошегува с дамите:

— Я чуйте, къде да сложа този прашасал скитник, който намерих на пътя?

Момичетата така се развеселиха, че се хванаха за страните и сълзи потекоха от очите им. После, като празнуващи около увеселителна лодка, се събраха покрай мъжа, който Нене носеше и цяла вечер се забавляваха в стаята й.

Такива случаи бяха редки. Сутрин на Нене често й се струваше, че от нея се иска само да гледа киселото лице на мъжа си. Какво ли крие той? Бяха женени от петнадесет години. Нене вече минаваше тридесетте, а съпругът й бе на четиридесет и една. Не беше в състояние да повярва, че ежесутрешното раздразнено изражение на Хидейоши е просто въпрос на настроение. При все че се боеше от яда на своя мъж, това за което искрено се молеше, бе поне малко да успее да разбере тази негова болка и да облекчи страданието му.

В моменти като този майката на Хидейоши бе образец за Нене. Една сутрин свекървата стана рано и докато земята бе още покрита с гъста роса, отиде в зеленчуковата градина в северния вътрешен двор.

— Нене — обърна се тя към нея, — ще мине доста, докато господарят стане от сън. Хайде, докато имаме време, да наберем малко патладжани в градината. Вземи кошница!

Старицата се зае да къса патладжаните. Нене напълни една кошница и после донесе нова.

— Хей, Нене! И двете с майка ли сте там?

Беше гласът на съпруга й — този съпруг, който напоследък толкова рядко се будеше рано.

— Не знаех, че си станал — извини се Нене.

— Не, сепнах се изведнъж. Дори и оръженосците се стреснаха.

Хидейоши бе широко усмихнат — нещо, на което не бе ставала свидетел от доста време насам.