Ейджи Йошикава: Мусаши

По ирония на съдбата през 1640 г. Мусаши става служител на рода Хосокава, господарите на Комамото — същите, които са покровителствали и неговия главен съперник, Сасаки Коджиро. Името Хосокава ни връща към „Шогун“, тъй като по-старият от братята, Тадаоки, твърде неоправдано присъства в романа като една от главните отрицателни фигури. При това съпругата на Тадаоки, преданата християнка Грация, съвсем неправдоподобно е представена като голямата любов на Блакторн, Марико.

Времето, в което е живял Мусаши, е за Япония период на голяма промяна. След столетия непрестанни вражди между даймио, поместните феодални повелители, трима души успяват един след друг да обединят най-сетне със сила страната. Делото започва Ода Нобунага, който обаче, преди да го е довел до край, бива убит през 1582 г. от един свой метежен васал. Неговият най-способен пълководец, Хидейоши, издигнал се от положението на обикновен пехотинец, завършва обединяването на държавата, но в 1592 г. умира, преди да е успял да заздрави властта дотолкова, че да я предаде на своя невръстен наследник. Тогава най-силният васал на Хидейоши, Токугава Иеясу, могъщ даймио, който от своята крепост в Едо (днешен Токио) властва над голяма част от Източна Япония, печели надмощие, като разбива съюза на западните даймио в битката при Секигахара от 1600 г. Три години по-късно той приема старото звание „шогун“ като знак за военно господство над цялата страна, упражнявано привидно от името на древното, но безсилно императорско семейство в Киото. През 1605 г. Иеясу предава шогунското достойнство на сина си Хидетада, но продължава да държи в свои ръце действителната власт, докато не разбива поддръжниците на наследника на Хидейоши с обсадите на крепостта Осака през 1614 и 1615 г.

Първите трима управници от рода Токугава установяват над Япония такава силна власт, че чрез техните наследници тя изтрайва повече от две и половина столетия, докато накрая рухва през 1868 г., като следствие от повторното отваряне на страната за връзки със Запада петнадесет години по-рано. Токугава упражнявали властта си посредством полунезависими наследствени даймио, които в края на тяхното управление наброявали към 265 души. Тези на свой ред раздавали феоди на своите наследствени служители самураи. Преходът от постоянно състояние на война към строго охраняван мир довел до появата на рязко класово разделение между самураите, които се ползвали с позволението да носят две саби и да имат фамилни имена и от друга страна — простолюдието, на което, макар към него да се числели заможни търговци и земевладелци, по начало не било разрешено да носи каквото и да било оръжие и да се кичи с родови прозвища.

В течение на описваните от Йошикава години обаче тези обществени различия още не са били напълно затвърдени. Във всички области имало останали въоръжени селяни и в страната кръстосвали ронини — самураи без повелител от войските на онези даймио, които загубили владенията си след битката при Секигахара и вследствие на предишни войни. Трябвало да се сменят едно-две поколения, преди обществото да бъде напълно обхванато от строгото социално разделение, наложено му от Токугава. Междувременно страната преживяла големи обществени промени и размествания.

На второ място, в Япония от началото на седемнадесети век значително се изменя характерът на държавното управление. С възстановяването на мира и края на големите междуособици, господстващото военно съсловие открива, че за успешно властване е важна не толкова военната храброст, колкото управленските знания. Така класата на самураите започва бавно да се преобразява от воини на пушката и меча в чиновници на перото и книгата. В условията на мира самообладанието и образоваността стават по-важни от бойното майсторство. Западният читател може би ще се изненада от наблюдението колко широка е била грамотността още в началото на седемнадесети век и как японците постоянно се позовават на китайската история и книжнина, по приблизително същия начин, по който хората в Северна Европа от онова време непрестанно са припомняли традициите на древна Гърция и Рим.

Третата голяма промяна в Япония от времето на Мусаши е свързана с въоръжението. През втората половина на шестнадесето столетие донесените от португалците фитилни мускети станали решаващото оръжие на бойното поле. В умиротворената страна обаче самураите можели да обърнат гръб на противните им огнестрелни оръжия и да се отдадат на отколешната си любов към меча. Процъфтели различните школи на сабления бой. Тъй като възможностите за употреба на сабята в действителна битка намалели, бойните умения постепенно се превръщали в бойни изкуства, при които, за сметка на трудно проверимата вече военна ползотворност, все по-голяма тежест получавали вътрешното самообладание и самовъзпитание. Развила се цяла мистика на сабята, по-близка до философията, отколкото до военното дело.