Ейджи Йошикава - Мусаши

С набожно изражение на лицето той произнесе първите думи на Буда:

— „На небето горе и на земята долу само аз съм свят.“

При този не особено успешен опит Оцу избухна в смях.

— Изглеждаш точно като него, да знаеш!

— Разбира се. Аз съм живото въплъщение на принц Сидхартха.

— Тогава стой съвсем неподвижно. Не мърдай! Ще ида да донеса малко чай и да го излея върху теб.

В този момент една пчела поде пристъп срещу главата на монаха и позата му на превъплъщението тутакси премина в бъркотия от размахани ръце. Пчелата, забелязала отвор в свободно вързаната набедрена превръзка, се шмугна вътре, а Оцу се преви от смях. От пристигането на Такуан Сохо, което беше името, дадено му след като стана свещеник, дори и за сдържаната Оцу почти нямаше ден, в който да не се развесели от нещо, което той направи или каже. Изведнъж обаче тя спря да се смее.

— Не мога да си губя повече времето така. Имам да върша важни неща!

Докато тя пъхаше малките си бели нозе в сандалите, монахът я попита невинно:

— Какви неща?

— Какви неща? И ти ли си забравил? Малката ти пантомима тъкмо ме подсети. Трябва да приготвя всичко за утре. Старият свещеник ме помоли да набера цветя, за да украси цветния храм. После трябва да подредя всичко за миропомазването. А довечера трябва да направя сладкия чай.

— Къде ще ходиш да береш цветя?

— Долу на реката, в ниското на полето.

— Ще дойда с теб.

— Без никакви дрехи?

— Ти никога няма да успееш да набереш достатъчно цветя сама. Трябва ти помощ. Освен това, човек се ражда без дрехи. Голотата е неговото естествено състояние.

— Може и така да е, но на мен не ми изглежда естествено. Наистина предпочитам да ида сама.

С надеждата да се измъкне от него Оцу забърза към задната част на храма. Тя завърза кошница на гърба си, взе един сърп и се измъкна през страничната врата, но когато само след няколко мига се обърна, видя монаха плътно зад себе си. Сега Такуан се беше увил в голям парцал, от онези, които хората използват, за да носят завивките си.

— Така повече ли ти харесва? — попита я той ухилен.

— Разбира се, че не. Изглеждаш смешно. Хората ще си помислят, че си се побъркал!

— Защо?

— Няма значение. Само не върви до мен!

— Досега изглежда нямаше нищо против да вървиш до мъж.

— Такуан, ти си ужасен!

Тя побягна напред, а монахът я последва с крачки, които подхождаха на Буда, слизащ от Хималаите. Парцалът, в който се бе омотал, плющеше диво на вятъра.

— Не се сърди, Оцу! Знам, че те дразня. Между другото, обожателите ти няма да те харесват, ако се цупиш много.

На около осем-деветстотин метра от храма по бреговете на река Айда бяха нацъфтели в изобилие пролетни цветя. Оцу остави кошницата си на земята и сред море от пърхащи пеперуди започна да върти сърпа на широки кръгове, като косеше цветята близо до корените им.

След известно време Такуан се замисли.

— Колко спокойно е тук — въздъхна той, а гласът му звучеше едновременно набожно и по детски. — Защо, когато бихме могли да изживеем живота си в пълен с цветя рай, всички ние предпочитаме да плачем и страдаме, да се губим във водовъртеж от страсти и ярост и да се измъчваме в пламъците на ада? Надявам се поне на теб да не ти се наложи да минеш през всичко това.

Оцу, която пълнеше ритмично кошницата си с жълти цветове, с пролетни хризантеми, маргарити, макове и виолетки, отвърна:

— Вместо да проповядваш, Такуан, по-добре внимавай за оси.

Той кимна и въздъхна отчаяно.

— Не говоря за пчели, Оцу. Просто искам да ти предам учението на Буда за съдбата на жените.

— Съдбата на точно тази жена не ти влиза в работата!

— О, ти грешиш! Мое задължение като свещеник е да се бъркам в живота на хората. Съгласен съм, че е натрапническа работа, но не е по-безполезна, отколкото работата на търговеца, шивача, дърводелеца или самурая. Съществува, защото има нужда от нея.

Оцу омекна.

— Предполагам, че си прав.

— Вярно е, разбира се, че от около три хиляди години духовенството не е в добри отношения с жените. Нали разбираш, будизмът учи, че жените са зли. Демони. Пратеници на ада. Прекарал съм години наред заровен в свещените книги, така че не е случайно, че ти и аз през цялото време се караме.

— И защо, според твоите свещени книги, жените са зли?

— Защото мамят мъжете.

— А мъжете не мамят ли и те жените?

— Да, но… самият Буда е бил мъж.

— Да не би да казваш, че ако беше жена, щеше да е точно обратното?

— Разбира се, че не! Как би могъл Буда въобще да бъде демон!