Уилям Нолън - Спейс — частният детектив

— Ти си дошъл при мен, защото смяташ, че аз мога да те изпратя обратно.

— Отгатна, Нат — казах аз. — Когато се познавахме в моят свят, ти се занимаваше в музея, възстановяваше стари филмови ленти, но хобито ти бе пространствената телепортация. Ти умееше да изпращаш дървета и храсти в другите измерения. Но сега не съм сигурен, че и в тази вселена ти имаш същото увлечение. Но ти можеш да се опиташ.

— О, действително манипулирам времето и пространството — увери ме той. — Преди седмица в съседната вселена успешно се появи горила. Със самците на тези животни винаги си имам затруднения, но…

— С хора пробвал ли си?

— Още не — очите му блеснаха. — Ти ще бъдеш първия.

Отидохме в работния му кабинет, цял застлан с кинематографични експонати, които съставляваха музейната колекция. Секции полувъзстановени студийни декори се въргаляха навсякъде по пода. Гледаха ме десетки плакати с ликовете на знаменити кинозвезди. В ъгъла се намираше голям гумен камък, а до него се издигаше стръмен гумен склон. И двата предмета бяха изподраскани и шумящи.

— Отдавна прелиствам тези временни забавления — каза Нат, заобиколи кинотворческите съдини и ми показа пътя в лабораторията. — Най-забавно в цялата ти история, е че са те преместили — и се заля в смях. — Как само са се пошегували със стария беден Нат!

— Има едно нещо което ме тревожи — признах си аз, — това е, че Вселените могат да бъдат безброй и в тях Нат Оливър не винаги ще има хоби пространството и времето, а не че в тях аз ще си избера някоя друга професия освен частния детектив. Какво ще стане с мен ако попадна в една от тях?

— Действително би могло да се случи. Но най-близкия до нас космически поток е почти идентичен с нашия. Някаква разлика може да се появи, но основните условия са фиксирани. Щом и тук си работил срещу заплащане, тогава да предположим, че сме на главната линия, което прави твоето завръщане значително по-лесно.

Лабораторията на Оливър бе изпълнена докрай с различни тръби, цилиндри, затворени съдове, копчета и изобилна растителност: мънички дръвчета, храсти и разнообразни папрати. На един клон закачих сакото си.

— Ела тук, Сам — каза Оливър.

След тези думи, той махна саксията с петунията от високото с коническа форма вместилище и ме покани да вляза.

— Заеми мястото на петунията — инструктира ме той. — Бях решил нея да изпратя, а сега ти поемаш този път.

— Надявам се, че знаеш, какво трябва да правиш — казах аз. Това намерение изведнъж ми се стори рисковано и започнах да изпитвам все по малко доверие в разплутия дебелак. Ако той нещо обърка, аз мога да се окажа, където зарът се завърти. И може следващия Нат Оливър въобще нищо да не знае за някакви си там паралелни вселени.

— Не се бой — утеши ме Нат и започна да върти малки пробляскващи дискчета на страните на металическия конус. — Аз ще те върна в къщи и ти дори няма да мигнеш. — после ме погледна внимателно. — Когато се събуди в тази вселена, колко часа беше? Спомни си, това е много важно.

— Точно 08.00. Сверих със сенките на дърветата, те досега не са ме лъгали.

— Хм… а когато те нападнаха? Имам предвид в твоя свят?

— Сега ще пресметна. Напуснахме „Агню“ в 16.00 и взехме такси. Пристигнахме в Централния парк точно в 16.20.

— Великолепно — пробля дебелият приятел. — Ще те изпратя точно където трябва. Много по-лошо щеше да бъде, ако не знаеше времето.

— Слушай, как тези проклетници са успели да ме прехвърлят тук? Аз не видях в стаята никакви железни предмети, свързани със времето и различните измерения.

— Трябва да са имали някакъв портативен апарат, по-съвършен от моя. Това чудо, в което се намираш, само изглежда така зле, но работи, поне смятам, че наистина работи.

— Дявол да го вземе, аз също се надявам.

Оливър ме затегна с някакъв ремък към седалката вътре в корпуса и се погрижи да заема правилно космическо положение. После присъедини няколко металически смукала към шията ми и главата. Отдръпна се и загледа явно доволен от себе си.

— Когато пусна да работи този модулиращ активизатор, ти ще усетиш известна слабост и ще стане тъмно. Щом слабостта премине и се завинтиш в мрака, значи си излетял от тази вселена. Нали разбра?

— Да! Започвай. Аз искам да открия онова маце, което така добре ме подреди. И ако има време да спася доктора и неговата венерианка.

Нат завъртя разни копчета и засмука дебелият си розов език.

— Готов ли си?

— Разбира се!

Очите му блеснаха и брадичката затрепера.