Уилям Нолън - Спейс — частният детектив

— Желая ти късмет, Сам!

— Благодаря ти за помощта, Нат.

Слабостта се появи и сред оглушително жужене и блясък на искри се завинтих в мрака.

Събудих се там, където бях паднал, в Централния Южен Парк, в дома на Никол. Поне в това бях сигурен, че няма да ми се наложи да я търся дълго. Тя, напълно гола, лежеше до мен на пода и очите и широко разтворени напрегнато гледаха в тавана.

Тя бе твърда като истинала пуйка на празникът на Благодарността.

И въпреки това мацето изглеждаше великолепно. На лицето й не бяха сторили нищо и по тялото нямаше следи от насилие. Лежеше по гръб. Обърнах я и открих дълбока рана, която започваше от врата и стигаше до началото на задните й части. Изглежда тук се бе потрудил трилъчов 48 ПА, специално приспособен за ръкопашен бой на близко растояние.

Който и да е свършил тази работа, бе бързал и затова изпуснатия от мен 38-и се въргаляше на пода. Вдигнах го и проверих пълнителя. О’кей! Сега притежавах два пистолета и горко на тези които срещна в предстоящото ми пътуване.

Убийството на Никол бе явна инсценировка. Този който преследваше Умани бе се възползвал от девойката да ме примами, а после, за всеки случай, я бе премахнал, почти като мен, та да има още един свидетел по-малко. Разликата в отношенията не беше малка, но реших да не размишлявам сега за това. Очарователната девица би могла да сподели с някой и друг Джо и те са поискали да имат пълни гаранции, че устата й ще бъде завинаги затворена.

С нищо не можех да помогна на Никол, но квартирката си заслужаваше да бъде претърсена. Миналият път се занимавах не с тази която трябваше. Сметнах, че сега ще ми провърви и ще намеря нещо полезно за работата си.

Така и стана.

Убийците бяха взели със себе си парцалчетата на Никол, но в припряната бързина изглежда са пропуснали да погледнат в пътната й чанта. Тя се кипреше вляво от вратата, къдета я захвърли веднага щом влязохме в апартамента й. Вътре в нея, между две гигасексуални блузки, открих писъмце до Никол С. Табс, изпратено от Купол-кошерът.

Извадих писмото и зачетох.

Скъпа моя възхитителна Табс!

Ние се снабдихме със сведения, че дъщерята на доктор Умани е наела частен детектив по фамилия Спейс, който трябва да придружава замразените тела от Земята на Марс. Той трябва да бъде обезвреден на всяка цена. Ти си избрана да изпълниш тази задача. Срещни се с него на борда на кораба и се помъчи да го накараш да те изпрати до дома ти. Там с него ще се заеме един наш агент.

За услугата ще ти бъде заплатено, както подобава.

Прочетох писмото и въздъхнах тъжно, няма какво, този Ф. й бе платил добре, лазерен удар в гърба. Притежавах някои улики, е не се надявах много на тях, но когато си се хванал на такава игра, си принуден да хвърляш картите, които са ти в ръката.

Щях да рискувам и да обява за коз Ф.

Направих справка за „Рейгън“ по видеото и разбрах, че е пристигнал на местопредназначението си в рамките на графика. Това ме удиви. После набрах номера на Исма и се свързах с лабораторията на доктора на Марс и направо бях поразен когато чух неговият отговор.

— Йеас, бос. Кой иска види стар черньо?

— Докторе, аз съм, Спейс. Мислех, че вече са ви видели сметката.

— Не, аз съм напълно здрав, независимо от твоята глупост — изръмжа доктора. — Замразеното пристигна навреме (за което няма да ти изкажа никаква благодарност) и Исма сега се занимава с пригодяването на един як шотландец. Щом тя свърши, веднага влизам в него.

— Виж ти!

— Какво да видя?

— Това обяснява защо не са се опитали да унищожат пратката. Убеден съм, че този шотландец от планините представлява заложен капан. Хващам се на американски бас. Сигурно всяко тяло притежава механизъм за самоунищожение. И щом мозъка ти се окаже в някое от тях, то ти си като патица пред дулото на ловна пушка.

— Боя се, че си прав, мистър Спейс.

— Така че, засега остани в джаз певеца, докато не ти изпратят нови чисти тела. Аз ще бдя над тази пратка, но преди това трябва да прескоча до Сатурн. Може би Вие ще трябва да прекарате известно време заключени преди да се появя при вас.

— Е, това мога да си представя… — докторът изръмжа. — Но аз бих желал да се прехвърля по-бързо в тялото на човек, който обича да пие… — после гласът му се смекчи. — Добре де, наистина ми харесва да дрънкам на банджо, а сегашното ми тяло е единственото което може да го прави.

— Забележително. Дръж се здраво за негъра и дрънкай на китара. Освен това, погрижи се Исма да е близо до теб. Надявам се, че нашите врагове сега няма да предприемат нещо ново. Те очакват да скочиш в подготвения мъртвец и така, без да искат, ми предлагат известно време за действие.