Уилям Нолън - Спейс — частният детектив

Официалното му име е Куб-Кейн. Кралят на роботите го купи, префасонира обществените сгради и си построи там собствена крепост, като допълни охраната с дракон. Честно казано тази гадина ме тревожеше — не се надявах, че ще избягна сблъскването с нея.

Глупаво постъпих на Луната. Трябваше да измъкна от Хилещото се бебче повече информация за Кейн, преди да го преселвам в по-добрия свят. Сега нямах никакъв шанс да узная плана на крепостта. Единствения начин да се добера до Исма бе да опитам голям и нагъл блъф. За гласът си подбрах ниските тонове съпроводени с леко хриптене и ако говоря това което подбрах и не забравям за необходимостта непрекъснато да съм мрачен, то непременно ще попадна вътре.

Въоръжих се до зъби. Под якето напъхах пистолета на Бебчето заедно с любимия ми 38-и калибър, а лазерният Лоудър-Лоузен ТХ с възвратна камера 60–20 висеше на шията ми, Като еластичния му наддулен кобур бе закачен за пояса ми откъм гърба. Този топ, почти истинска гаубица можеше да спре и отхвърли назад бягащ в галоп ганимедски зверогущер, а тези животинки не са от най-леките и слабите на белия свят.

В тръбопровода, водещ към Куб-Кейн, затегнах ципа на костюма за високо налягане и тръгнах към прохода. Черното яке на гърдите и гърба имаше кръг с емблемата КК. Но кръста ми висеше обичайното за подобни случаи оръжие.

Пазачът ме видя и се хвана за оръжието си.

— Кой си ти и какво търсиш тук?

— Работя за шефа ти — произнесох с хриптящ глас, — провери със скенера и ще видиш, че всичко е на ред.

Черньото насочи в лицето ми коническата портокамера. Идентификационния лъч ме обходи и се появи съобщение след малко време за размисъл на опознавателната система: „Личността е позната. Хилещото се Бебе. Пусни го!“

Така новото ми лице премина първата си проверка. За добро или лошо, но с неговата помощ се озовах вътре в кралството на Кейн. Неговият замък-крепост се забелязваше отдалеч — издаваше се от купчината мехури, като огромен юмрук, насочен в небето. Видях го и се удивих на средствата, които бе хвърлил в този строеж. Той бе създал дори изкуствена планина и тя служеше за основа на замъка, който приличаше на древните средновековни замъци на Земята, което впрочем не ме удиви чак толкова много. Широк ров, изпълнен с кипяща лава, обкръжаваше градежът и дълъг виещ се път се издигаше към масивния вдигащ се мост.

Следващият проблем, който трябваше да разреша, бе как се свали този вдигащ се мост, защото още не се бях научил да плавам добре в течаща лава.

Селото под замъка ба препълнено с еднакви по вид синтета, които проявяваха завидна деятелност в някакъв общ поток. Напрегнах се и зачаках да ми викнат, но те направо ме игнорираха. Минах през вратата-скенер без произшествия и това означаваше, че присъствието ми тук се предполагаше. Следователно, докато не забият тревога, никой от войниците не ще се обърне с някакъв въпрос към мен.

Побързах да премина покрай колибите-мехури колкото се може по-внимателно. Пътят нагоре бе лек и покрит с паваж, който свършваше точно до рова. Право пред и под мен кипеше и бълбукаше лава.

Застанах на едно място и с хилещия си вид зачаках да спуснат моста. В центъра му се отвори някаква дупка и металически глас ме предупреди с поредното питане.

— Кажи причината за идването.

— Работя за Кейн — отговорих аз. — Имам отношение към затворничката от Южната кула.

— Твоето име?

— Хилещото се бебче.

— Името на затворничката?

— Исма Умани.

Вратата в скалата се затвори и аз останах да чакам като зопочнах обилно да се потя.

Преди да потегля за Меркурий, направих внимателна проверка и се убедих, че Кейн не е в крепостта. Той бе на посещение в една от фермите си на Венера, където проверяваше лукоотглеждането с помощта на робосила. Освен това аз официално осъществявах надзора над Исма. Бях фалшифицирал подписа на Кейн върху една магнитна карта. Аз съм добър спец по работа с подобни неща, което не ми пречи на бизнеса.

Напълно в стила на средновековен замък затракаха вериги, мостът заскърца и започна да се спуска. Накрая се трясна в платното на пътя. Приближих се до него и започнах да излъчвам мрачно раздразнение. Две синтета на Кейн ме чакаха с готово за стрелба оръжие.

— Пълномощията ви — поиска един от тях.

Подадох фалшивата магнитна карта.

— Имам заповед да прехвърля затворничката на Деймос — изхриптях аз.

— Защо не са ни предупредили? — очичкити на синтетчето бълваха подозрителност.