Амели Нотомб - Изумление и трепет

— Амели-сан…

Но не продължи — разбра, че няма какво да каже. И направи нещо учудващо — изхвърча навън, без да свърши нищо от онова, за което бе предвидено работното ми място.

Не знам дали вече не му трябваше тоалетна, или реши да отиде на друг етаж, но мисля, че господин Тенши отново успя да вземе най-благородното решение — той показа неодобрението си към отредената ми съдба, като бойкотира тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж. Повече никога не го видях. А колкото и да приличаше на ангел, все пак не беше нематериален.

Бързо разбрах, че беше разпространил благата вест, тъй като нито един служител от отдел „Млечни продукти“ повече не посети леговището ми. Постепенно явлението обхвана и другите отдели и мъжките тоалетни съвсем се обезлюдиха.

Благословен да е господин Тенши. Впрочем, като бойкотираха тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж, служителите си отмъщаваха и на „Юмимото“ — докато чакаха асансьора за четирийсет и третия, те губеха време, през което биха могли да служат на компанията. В Япония това се нарича саботаж и е толкова тежко престъпление, че японците употребяват френската дума — трябва наистина да си чужденец, та да измислиш подобна подлост.

Тази солидарност стопли сърцето ми и пробуди филоложките ми страсти — думата „бойкот“ идва от фамилното име на един ирландски собственик и нищо чудно етимологията й да препраща към някой boy. И действително в стачката, организирана в моя чест, участваха само „момчета“.

За сметка на това до girlcott не се стигна. Единственото момиче на етажа, Фубуки, не обяви стачка. Напротив, тя посещаваше тоалетните по-редовно и настървено от всякога. Дори започна да си мие зъбите по два пъти на ден, такова благотворно влияние оказваше омразата върху хигиената на устната й кухина. Бясна от това, че не напуснах, тя използваше всеки повод, за да се гаври с мен.

Поведението й ме забавляваше. Тя си мислеше, че ме притеснява, а аз бях очарована от възможността да се възхищавам на буреносната й красота в нашия общ будоар. Защото нямаше по-интимен будоар от тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж. Щом вратата се отвореше, знаех, че това е Фубуки, нали другите три служителки бяха на четирийсет и третия. Като в драма на Расин две трагични героини се срещаха по няколко пъти на ден и дописваха нови епизоди към драмата на развихрилите се страсти.

Постепенно отказът на колегите ми да посещават тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж ставаше все по-очевиден. Никой не стъпваше на работното ми място, ако не се смятат двама-трима недоразбрали и разбира се, вицепрезидентът. Предполагам, че именно той схвана какво става и предупреди началството.

Появи се обаче един деликатен проблем — колкото и да бяха тиранични, началниците нямаше как да заповядат на подчинените си да удовлетворяват нуждите си на собствения си етаж, а не на долния. В същото време обаче не можеха да си затварят очите пред явния саботаж. Значи трябваше да реагират. Но как?

Естествено, отговорността за позорната ситуация отново се стовари върху мен. Фубуки влетя в будоара и ми каза със страшен вид:

— Това не може повече да продължава така. Вие отново пречите на хората около вас.

— Какво съм направила?

— Знаете много добре.

— Кълна ви се, че не.

— Нима не сте забелязали, че господата вече не смеят да посещават тоалетните на четирийсет и четвъртия етаж? И че губят време да ходят по другите етажи? Вашето присъствие ги притеснява.

— Разбирам. Но както знаете, идеята не беше моя.

— Не ви е срам! Ако можехте да се държите с достойнство, нямаше да се случват такива неща.

Смръщих вежди.

— Какво общо има тук моето достойнство?

— Ако гледате и мъжете така, както гледате мен, неудобството им е напълно обяснимо.

Разсмях се.

— Успокойте се, изобщо не ги гледам.

— Тогава защо се притесняват?

— Нормално е женското присъствие да ги притеснява.

— И не сте си направили съответните изводи?

— Какви изводи?

— Просто да не присъствате!

Лицето ми грейна.

— Значи вече няма да работя в мъжките тоалетни? О, благодаря!

— Не съм казала такова нещо!

— Тогава нищо не разбирам.

— Ами, влезе ли някой, вие излизате. Изчаквате да си тръгне и се връщате.

— Добре. Обаче, когато съм в дамските тоалетни, не мога да знам дали в мъжките има някой. Освен ако…

— Какво?

Придадох си възможно най-глупавото изражение и казах с блажена усмивка:

— Имам една идея! Достатъчно ще бъде да се постави камера в мъжките тоалетни и един монитор в дамските. Така винаги ще знам какво е положението!