Фридрих Ницше: Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)

Психологията на оргазма като жизнено, преливащо от сила чувство, където болката въздейства стимулиращо, ми даде ключа към понятието трагично чувство, погрешно разбирано както от Аристотел, така и от нашите песимисти… Трагедията е толкова далеч от това, да доказва песимизма на елините в стила на Шопенхауер, че тя би трябвало по-скоро да се смята за негова противоположност , за негово решително отрицание. Утвърждаването на живота в най-страшните и трудни проблеми, на волята за власт, която жертва своите най-висши представители, за да задоволи собствената си неизтощимост — това аз наричам Дионисово, в него открих моста към психологията на трагическия поет… Не да се освободиш от страха и състраданието, не да се пречистиш от някакъв опасен афект чрез несдържано разтоварване, както смяташе Аристотел, а преодолявайки болката и състраданието, да изпиташ върховното удовлетворение от това да се отъждествиш с раждането — удовлетворение, съдържащо в себе си и унищожението … Аз отново стигнах до мястото, откъдето тръгнах; „Раждането на трагедията“ бе моята първа преоценка на всички ценности: отново стъпих на почвата, дарила жизнени сокове на моята претенция, на моето умение , аз — последният ученик на философа Дионис, аз — учителят на вечното възвръщане…

„Защо си толкова твърд? — запитал веднъж дървеният въглен диаманта. — Та нали сме близки роднини?“

„Защо сте толкова меки? О, братя мои, тъй ви питам АЗ, та нали сте мои братя?

Защо сте толкова меки, толкова неустойчиви, отстъпчиви? Защо има толкова много отричане и отхвърляне в сърцата ви? Толкова малко съдба във взора ви?

И ако не желаете да бъдете съдба и неумолими, как бихте могли да побеждавате заедно с мене?

И ако вашата твърдост не може да блести и да реже и да разрязва както диамант, как бихте могли вие някога заедно с мене да творите?

Творците именно са твърди. И блаженство би трябвало да изпитвате, когато ръката ви оставя своя отпечатък върху хилядолетията като върху восък:

— блаженство да пишете върху волята на хилядолетия като върху мед и по-твърди от мед, по-благородни от мед. Съвсем твърдо е само най-благородното.

Този нов скрижал, о, братя мои, аз издигам над вас — бъдете твърди!“ 35 35 Фр. Ницше. Тъй рече Заратустра. С, 1990, стр. 226, превод Жана Николова-Гълъбова.

В края на съзнателния си живот Ницше съчинява и довършва няколко творби, между които и „Залезът на боговете“. В нея той доразвива философията си и засилва своята критика против морала и християнството. Нападките срещу идеализма нарастват, като се отличават със стегнат стил: отхвърлено е противоречието между видим и реален свят. Човекът и светът са онова, в което се проявяват, „зад нещата“ няма нищо. Антропологичната аргументация частично се ползва от дарвинизма. Вече се усеща неприкритата и все по-нарастваща самооценка, стигаща до надменност, която е характерна за всички творби от 1888 г. — тя е израз и на влошеното здравословно състояние, признак на приближаващия срив. През есента на 1888 г. Ницше пише на Райнхард фон Зайдлиц: „Без никакви претенции напомням, че «духът», т.нар. «немски дух», е излязъл на разходка и се радва някъде на лятната свежест — във всеки случай НЕ в Райха, по-скоро в Силс Мария…“ Философствайки с чука, Ницше разбива кухите богове на нашите традиции: „преоценка на всички ценности“.

© 1992 Георги Кайтазов, превод от немски

Friedrich Nietzsche

Götzendämmerung (oder Wie man mit dem Hammer philosophiert), 1889

Сканиране: sir_Ivanhoe — 15 декември 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD — 1 януари 2008 г.

Публикация:

Издателство „Христо Ботев“, 1992 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4655]

Последна редакция: 2008-01-03 13:21:38

При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел. — Бел. прев.

Хляб и зрелища. — Бел. прев.

Противоречие в себе си. — Бел. прев.

Общо съгласие на мъдреците. — Бел. прев.

От „декадентство“ — упадък. Ницше използва този термин за упадъка в няколко аспекта: в древния свят — когато „разумът“ надделява над страстите, за да „спаси“ човека; при християнството — когато се отхвърля телесното, инстинктивното, за сметка на „духовното“; при общия упадък на човечеството вследствие на ония религии и философии, които го откъсват от инстинкта и реалния живот; за Ницше „декадент“ е и физически негодният, който оцелява с помощта на разума, който е обречен, но „идеализмът“ и християнството го „спасяват“. — Бел. прев.