Лари Нивън - Присъдата

Той обаче трябваше първо да направи нещо.

Преди да нахлуят тук, трябваше да им даде някакъв повод, заради който да го убият.

Ваните бяха облицовани с пластмаса, с много специален вид пластмаса. За да се предотврати възникването на реакции във всичките огромни планини от човешка плът, които при съхраняването може би щяха да влязат в съприкосновение с нея, пластмасата трябваше да притежава уникални свойства. Нямаше инженер обаче, който можеше да я направи и нечуплива.

Напротив, чупеше се и то завидно добре.

По-късно Лу се питаше как е успял да се задържи толкова дълго прав. Успокояващото свръхзвуково жужене на лъчите на зашеметителите го дърпаше надолу, дърпаше го към пода, който с всеки миг му се струваше все по-мек. Креслото, което бе намерил, натежаваше все повече и повече. Но успяваше ли да го повдигне, чупеше упорито. Бе затънал до колене в разтвора от ваните и наоколо му умираха части от човешки тела, о които се препъваше при всяко свое движение. Не бе свършил и една трета от заплануваното, когато приглушеният вой на сирената му дойде прекалено много.

Той се срути на пода.

И след всичко това те дори не споменаха за унищожената органна банка!

Седнал в съдебната зала и заслушан в монотонните словоизлияния от съдебния ритуал, Лу се наведе към ухото на г-н Брокстън, за да му зададе този въпрос. Г-н Брокстън само му се усмихна.

— Защо им е необходимо да поставят за разглеждане въпроса за органната банка? Те смятат, че разполагат с достатъчно улики против теб и това е така. Ако поемеш и тази вина, тогава ще трябва да те подведат под отговорност за безнравствено унищожаване на ценни медицински материали. Те обаче са сигурни, че няма да я поемеш.

— А вие какво смятате?

— Боя се, че те имат право. Но ще опитаме. Ето, Хемеси се кани да прочете обвинителния акт. Дали ще можеш да си придадеш обиден и възмутен вид?

— Разбира се.

— Отлично!

Прокурорът зачете обвинетелният акт, гласът му се лееше като глас на страшния съд, само дето идваше изпод тънки русоляви мустачки. Уорън Луис Ноулс си придаде обиден и възмутен вид. Той обаче вече не се чувстваше обиден и възмутен. Беше извършил нещо, заради което си заслужаваше да умре.

Причината за всичко това бе органната банка. При наличието на добри хирурзи и достатъчен приток на материал в хранилищата й, всеки данъкоплатец се надяваше да живее вечно. Кой избирател щеше да гласува срещу вечния живот? Смъртната присъда бе неговото безсмъртие и той би гласувал за смъртното наказание дори и при най-незначителното престъпление.

Но и Луис Ноулс не им бе останал длъжен.

— Разполагаме с неопровержими доказателства, че въпросният Уорън Луис Ноулс в продължение на две години умишлено е минал общо шест пъти на червен светофар с автомобила си. За същия този период въпросният Уорън Ноулс е превишил най-малко десет пъти ограниченията за скоростта, като веднъж превишаването яе било с цели петнадес мили в час. Досието му никога не е било от добрите. Ще представин протокола от арестуването и разпита му през 2082 г. по обвинение в управляване на моторно превозно средство в нетрезво състояние, по което обвинение е бил намерен за невинен само благодарение на…

— Възразявам!

— Възражението не се взема под внимание! Ако е бил намерен за невинен, г-н адвокат, съдът трябва да приеме, че той не е виновен.

© 1967 Лари Нивън

© Виолета Чушкова, превод от английски

Larry Niven

The Jigsaw Man, 1967

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/540]

Последна редакция: 2006-08-10 20:40:08