Жорж Нурижан - Латински сентенции и мъдри мисли

tacendo non incurritur periculam (тацендо нон инкуритур перикулам) — който мълчи, не се излага на опасност.

tacere nescit idem, qui nescit loqui (тацере несцит идем кви несцит локвуи) — не умее да мълчи, който не умее да говори.

taciturnitas stulto homini pro sapientia est (тацитурнитас стулто хомине про сапиенциа ест) — мълчанието на глупавия човек заменя мъдростта.

tamen est laudanda voluntas (тамен ест лауданта волунтас) — свободата е по-достойна от похвалата.

tanti nomini nullum par elogium (танти номини нулум пар елогиум) — много звани, малко призвани.

tantum scimus, quantum memoria tenemus (тантум сцимус квуантум мемориа тенемус) — толкова знаем, колкото помним.

tarde venientibus ossa (тарде вениентибус оса) — на закъснелите (за ядене) — само кокалите.

tempora mutantur (темпора мутантур) — времената се менят.

tempora mutantur et nos mutamur in illis (темпора мутантур ет нос мутамур ин илис) — времената се менят и ние се меним заедно с тях.

tempus omnia revelat (темпус омниа ревелат) — времето всичко открива.

terra incognita (тера инкогнита) — непозната земя (Употребява се, когато се говори за нещо съвсем неизвестно).

tertius gaudet (терциус гаудет) — третият се радва, когато двама се карат, третият печели.

testimonium paupertatis animi (тестимониум паупертатис аними) — свидетелство за бедност на духа, т. е. доказателство за невежество, за простотия.

testis unus, testis nullus (тестис унус тестис нулус) — един свидетел не е никакъв свидетел.

timeo danaos et dona ferentis (тимео данаос ет дона ферентис) — боя се от данайците (гърците) дори когато поднасят дарове. Думите, които Виргилий поставя в устата на Лаокоон, който разубеждавал троянците да не вкарват в града си дървения кон, оставен от гърците на брега, в чиято вътрешност били скрити отбор въоръжени бойци.

timeo hominem unius libri (тимео хоминем униус либри) — боя се от човека на едната книга.

timidus vocat se cautum, parcum sordidus (тимидус вокат се каутум паркум сордидус) — страхливецът нарича себе си предпазлив, скъперникът — пестелив.

tot capita, tot sensus (тот капита тот сенсус) — колкото глави, толкова и мнения.

tres faciunt collegium (трес фациунт колегиум) — трима души вече съставляват дружество.

turpis iactura est, quae fit negligentia (турпис яктура ест квуе фит неглигенциа) — позорна е загубата, причинена от небрежност.

ubi bene, ibi patria (уби бене иби патриа) — дето (ти е ) добре, там (ти е) отечеството.

ubi coepit pauper divitem imitari, perit (уби кепит паупер дивитем имитари перит) — когато бедният почне да подражава на богатия, загива.

ubi concordia, ibi victoria (уби конкордиа иби викториа) — дето има сговор, там има и победа.

ubi libertas cecidit, audet nemo loqui (уби либертас цецидит аудет немо локвуи) — когато загине свободата, никой не смее да говори.

ubi maxime gaudebis, metues maxime (уби максиме гаудебис метуес максиме) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.

ultima ratio regum (ултима рацио регум) — последно, крайно средство на царете. Девиз, който, по заповед на Людвик XIV, бил гравиран върху оръдията на френската армия.

ultima petita (ултима петита) — отвъд исканото. (Употребява се за съдебни решения, които постановяват за неща, с каквито не е бил сезиран съдът).

ultra posse nemo obligatur (ултра посе немо облигатур) — оттатък моженето (пряко силата си) никое не се задължава, сиреч от никого не може да се иска невъзможното.

una salus victis, nullam sperare salutem (уна салус виктис нулам спераре салутем) — победените имат само един изход за спасение, да не очакват никакво спасение, сиреч да не воюват до смърт (Виргилий).

unguibus et rosto (унгвуибус ет росто) — с ноктите и с кълвуна, т. е. с все сила.

urbi et orbi (урби ет орби) — в града (Рим) и по света. Папско благословение, за да се означи, че то се разпростира над цялата вселена. Употребява се често в смисъл: на всякъде, на всеуслишание.

usque ad finem (усквуе ад финем) — до край (употребява се за да се изтъкне упоритост при преследване на една цел).

usus tyrannus (узус тиранус) — навикът (обичаят) е тиранин.

uti, non abuti (ути нон абути) — ползувай се, без да злоупотребяваш.

ut plures corrigantur, rite unus perit (ут плурес коригантур рите унус перит) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.

ut supra (ут супра) — както по-горе (при цитати).

vade retro satana! (ваде ретро сатана) — махни се от мене, Сатано! (думи на Христа). Този израз се употребява за отблъскване на човек със съблазнителни предложения.

vae soli (ве соли) — горко на самотния!

vae victis (ве виктис) — горко на победените!

valet anchora artus (валет анкхора артус) — добродетелта служи като котва.