Жорж Нурижан - Латински сентенции и мъдри мисли

rebus sic stantibus (ребус сик стантибус) — при това положение на нещата.

recta linea est brevissima, recta via tutissima (речта линее ест бревисима ректа виа тутисима) — правата линия е най-къса, правият път най-сигурен.

recte sapit, periclo qui alieno sapit (ректе сапит перикло кви алиено сапит) — истинска мъдрост добива, който се учи от чужда опасност.

recte valere et sapere duo vatae bona (ректе валере ет сапере дуо вите бона) — здравето и мъдростта са двете блага на живота.

redde Caesari, quae sunt Caesaris et quae sunt Dei-Deo (реде Цезари квуе сунт Цазарис ет квуе сунт дей део) — отдай кесаревото Кесарю и божието Богу (Еванг. Мат. 22 21).

reddere suum cuique (редере суум куиквуе) — отдай всекиму своето.

repetitio est mater studiorium (репетицио ест матер студиорум) — повторението е майка на учението.

remedium est frustra contra fulmen quaerere (ремедиум ест фрустра контра фулмен кверере) — безполезно е да се търси средство против светкавица.

res judicata pro veritate habetur (рее юдиката про веритате хабетур) — решението на съда трябва да се смята за истинско. (Аксиома на древното римско право в смисъл, че щом по едно дело се е произнесла последната съдебна инстанция, то не може да бъде наново разглеждано.

res non verba (рес нон верба) — дела, а не думи.

res nullius (рее нулиус) — вещ, която не принадлежи никому, т. е. безстопанствена.

requiscat in pace (реквуискат ин паце) — нека почива в мир — мир на прахът му, лека му пръст!

restitutio in integrum (реституцио им интегрум) — възстановяване в целокупност, целокупно връщане в изправно състояние или положение.

rex esse nolim, ut esse crudelis velim (рекс есе холим ут есе круделис велим) — не бих искал да бъда цар, ако би трябвало да бъда жесток.

ridendo dicere verum (ридендо дицере верум) — казвам истината некому под форма на шега.

ridentem dicere verum quid vetat? (ридентем дицере верум квуид ветат) — какво забранява (на) смеещия се, да казва истината? (Хораций).

risus abundat in ore stultorum (ризус абундат ин оре стулторум) — смехът изобилствува върху устните на глупците.

ruborem amico excutere amicum est perdere (руберем амико екскутере амикум ест пердере) — да накараш приятел да се изчерви, значи да го загубиш.

rustica progenies semper villana fuit (рустика прогениес семпер вилиана фуит) — природата на селяните е била винаги просташка.

salus revolutiae supreme lex! — революцията осветява вечно.

saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali (сепе окли ет аурес вулги сунт тестес мали) — често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.

salve (салве) — здравей! Здравейте!

salus populi suprema lex esto (салус попули супрема лекс есто) — благото на народа трябва да бъде висш закон.

sancta sanctorum (санкта санкторум) — святая святих.

sapiens nihil affirmat, quod non probet (сапиенс нихил афирмат квод нон пробет) — мъдрият нищо не потвърдява, изказва, преди да не го е изпитал.

sapienti sat (сапиенти сат) — на умния стига да се каже малко, за да разбере.

sapit nequicquam, qui sibi ipsi non sapit (сапит неквиквуам кви сиби ипси нон сапит) — напраздно е мъдър, който не е мъдър за себе си.

satius ignorare est rem, quam male discere (сациус игнораре ест рем квуам мале дисцере) — по-добре е да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш слабо.

scribere scribendo, dicendo dicere disces (скрибере скрибенцо дицендо дицере дисцес) — писаното се научава чрез писане, а говоренето — чрез говорене.

scripta manent, verba volant (скрипта манент верба волант) — писаното остава, а думите отлитат; черно на бяло.

semper avarus eget (семпер аварус егет) — скъперникът винаги се нуждае.

senectus ipsa est morbus (сенектус ипса ест морбус) — старостта е от себе си една болест.

senem ante tempus fieri miserum est (сенем анте темпус фиери мизерум ест) — нещастие е да остарееш без време.

senex bis puer (сенекс бис пуер) — старецът е дваж момче (дете).

senex laudator temporis ecti (сенекс лаудатор темпорис екти) — старите хвалят миналото.

serum est cavendi tempus in mediis malis (серум ест кавенди темпус ин медиис малис) — късно е вече сред злото да се предпазваме.

sic! (сик) — така, така ли? — Употребява се иронично, за да се означи неверност на мисълта или неправилност на изражението.

sibi quisque peccat (сиби квуисквуе пекат) — все кой греши за себе си.

servum pecus (сервум пекус) — добитък от роби. Възклик на Хораций към подражателите.

sic transit gloria mundi (сик транзит глориа мунди) — тъй преминава световната слава! (Думи, отправени до главата на римокатолическата църква, при неговото възкачване на папския престол, за да му се припомни крехкостта на всека човешка власт).

sic volo, sic jubeo (сик воло сик юбео) — тъй искам, тъй заповедвам! Този латински израз понекога се придружава още с думите sit pro ratione voluntas = нека вместо разума бъде волята ми.