Ричард Бах - Едно

Той ме изгледа, строг като съдия.

— Нямало значение ли ? Аз кимнах.

— Ние, хитрите американци, осъзнахме два факта. Първият — разбрахме, че където и да направим ракетни силози, ние не строим място за изстрелване, ние строим място-мишена . Още докато правим първата копка в земята, ние знаем, че вие вече сте я взели на прицел за петстотин мегатона. Второ, Чернобил беше съвсем малък ядрен инцидент на другия край на света, той беше по-малко и от една стотна от заряда на една бойна глава, но шест дни по-късно ние изхвърляхме млякото в Уисконсин заради вашите гама-лъчи!

Руснакът вдигна тежките си вежди.

— Значи вие сте разбрали… Аз кимнах.

— С по десет милиона мегатона, които всеки от нас може да взриви против другия, какво значение има къде ще избухнат те? Всички загиват! Защо тогава да се изразходват милиарди за ракети и компютри? Първата съветска ракета, която бъде изстреляна срещу нас и ние ви засичаме… ние взривяваме Ню Йорк, Тексас и Флорида и вие сте унищожени! А междувременно вие продължавате да се разорявате, като строите ракети. — Аз го погледнах, лукаво като койот. — Откъде мислиш, че сме намерили пари, за да построим Дисниленд?

Татяна ме гледаше със зяпнала уста.

— Свръх-секрет! — отговорих й аз. — Моите набори от Военновъздушните сили сега са генерали в стратегическото ракетно командуване. Единствените американски ракети с истински двигатели са РКМ.

— РЯМ ли? — повтори тя и погледна мъжа си. И двамата бяха с висок пост в партията, но никой не беше чувал за РЯМ.

— Public Relations Missiles— ракети за пред мас-медиите. Отвреме-навреме изстрелваме по някоя от тях за ефект…

— И четиристотин ваши камери я снимат — каза Иван. — И пускате това по телевизията не заради американците, а заради руснаците!

— Естествено — казах аз. — Не сте ли се запитвали понякога защо всички кадри с ракети в нашите предавания изглеждат като че ли е една и съща ракета? Те са една и съща ракета!

Татяна погледна съпруга си, който — мога да се закълна — изобщо не се усмихваше, и избухна в смях.

— Ако ни подслушва КГБ — казах аз, — и хващат само руската половина от този разговор, какво ли ще си помислят?

— А ако ни подслушва ЦРУ, хващайки американската половина? — попита Иван.

— Ако ни подслушва ЦРУ — казах аз, — спукана ни е работата! Ще ни нарекат предатели, издали Върховната тайна на Америка: ние няма да ви бомбардираме, ние ще ви оставим да се разорите, като купувате части за ракети!

— Ако нашето правителство научи… — каза Татяна.

— … тогава изобщо няма нужда да строи повече ракети — каза Лесли. — Можете да си стоите невъоръжени. Ние не можем да ви нападнем, защото в нашите ракети има трици вместо двигатели. Е, можем да ги изпратим в Москва с препоръчана поща, да ги възпламеним с изсвирване като за куче, но каква полза…

— … шест дни по-късно ние ще бъдем унищожени от собствената си радиация — казах аз. — Да ви бомбардираме, обаче ще изгубим „Футбол — понеделник вечер“! Слушайте, вие двамата — първото правило на капитализма е „Създавай консуматори“. Мислите ли, че ще си позволим само за минути да загубим безценните си консуматори , да загубим приходите от козметичната индустрия, от рекламната индустрия за едното нищо?

Той въздъхна и погледна Татяна. Тя лекичко кимна.

— СССР си има своите собствени тайни — каза Иван. — За да спечелим надпреварата във въоръжаването е нужно Америка да ни подценява, да не забележи някаква разлика. Америка трябва да мисли, че за Съветския съюз идеологията е по-важна от икономиката.

— Вие строите подводници — казах аз, — самолетоносачи. Вашите ракети са с истински двигатели.

— Разбира се. Обаче забелязало ли е ЦРУ, че нашите нови подводници не носят никакви ракети и са със стъклени илюминатори . — Той млъкна и погледна пак жена си. — Да им кажем ли?

Тя твърдо кимна в знак на съгласие.

— От подводниците може да се печели… — започна той.

— … с дълбоководни екскурзии — добави тя. — Първата страна, която заведе туристи на океанското дъно, ще натрупа състояние!

— Вие мислите, че строим самолетоносачи ли? — попита той. — Я помислете пак. Никакви самолетоносачи, а плаващи жилища! За хората, които обичат да пътуват, но ненавиждат да излизат от къщи. Цели градове, без никакъв смог, с най-големите тенис-кортове на света — обикаляш навсякъде, където ти се прище да живееш. В топъл климат, например.

— А космическата програма — продължи той. — Знаете ли колко много хора чакат на опашка, за да отидат в космоса — двучасово кръгче на каквато цена поискаме? Та на куково лято ще банкрутира Съветският съюз!