Ричард Бах - Едно

Китайският самолет изглеждаше съвсем като самолет за въздушна акробатика, боядисан отдолу в светло-синьо, отгоре — в зелено и кафяво. И въпреки целия шум и бойни действия, индикаторът за скоростта показваше само триста километра в час. Ако това е война, помислих си аз, къде са реактивните самолети? Коя година е това?

Целта внезапно направи толкова рязка маневра, за да се измъкне, че кондензи обвиха крилата й. Нашият пилот също увеличи скоростта, продължавайки преследването. Ние не можехме да усетим какво претоварване изпитва пилотът, но видяхме, че тялото му се смаза и шлемът му хлътна към пода.

Това съм аз, помислих си. Пак съм пилот. Проклети военни! Колко пъти трябва да повтарям същата грешка? Тук съм на път да убия някого и ще се разкайвам за това до края на живота си…

Целта зави остро надясно, после отчаяно обърна в друга посока. Почти в права посока срещу нас, тя попадна право в центъра на прицела ни и алтернативният аз натисна спусъка върху лоста за управление. Картечниците стреляха и град от куршуми попадна в крилата й. Мигновено облак бял дим избухна от защитната обшивка на мотора на отсрещния самолет.

Две думи от нашия пилот:

— Свърших го! — каза тя. — Почти…

Гласът беше на Лесли! Машината не пилотираше алтернативният аз, беше алтернативната Лесли!

На екрана на прицела светна надпис: ЦЕЛТА ПОРАЗЕНА.

— По дяволите! — възкликна пилотът. — Давай, Линда…

Тя ускори и приближи още повече до поразената цел, натисна продължително спусъка в непрекъсната стрелба. В кабината замириса на барут.

Сега белият дим се превърна в черен, горивото от двигателя на жертвата обля собственото й предно стъкло.

ЦЕЛТА УНИЩОЖЕНА.

— Сега го свърших! Свърших го! — извика пилотът. Дочухме едва-едва радиото.

— Делта Лидър, отклони надясно! Бързо! Веднага! Отклони надясно!

Пилотът не обърна глава да види опасността, дръпна с всички сили лоста надясно, сякаш животът й зависеше от това. Твърде късно.

В следващия миг предното стъкло почерня от горещо масло, изпод кожуха на двигателя блъвна пушек, моторът се задави, спря, витлото замря неподвижно.

В кабината се чу звънец, като сигнал в края на рунд в боксов мач. На екрана светнаха думите: СВАЛЕН.

Внезапно всичко стихна, остана само острото свистене на вятъра отвън и изтъняващият дим откъм мотора.

Протегнах шия да погледна назад и над черната река от дим видях да прелита над нас самолет, същият като целта, която току що бяхме поразили, но боядисан на оранжеви и жълти петна. Той премина на около петнадесетина метра покрай нас и от кабината човекът, който току-що ни бе улучил, се засмя и ликуващо ни помаха.

Нашият пилот вдигна светофилтъра на шлема и му махна в отговор.

— О, дяволите да те вземат, Цзяо — измърмори тя, — ще ти върна за това!

Другият профуча покрай нас — по корпуса му забелязах цял ред знаци за удържани победи, лъскавата боя блестеше. После носът на самолета му се вирна нагоре в стегнат боен завой, за да пресрещне водения от нас самолет, който се спускаше с вой, озверял за отмъщение. След половин минута двата самолета, описвайки полукръгове един около друг, изчезнаха от погледа.

В кабината ни нямаше пламъци, вече бе останала едва забележима струйка дим, а за човек, който току-що е загубил сражение, нашият пилот изглеждаше спокоен като овъглена препечена филийка.

— Ало, Делта Лидър — разнесе се глас по радиото, звучеше твърде високо в гази тишина. — Камерата ти изключи! Тук светна надпис, че си свалена. Потвърди данните!

— Съжалявам, треньор. Веднъж побеждаваш, друг път губиш, дявол да го вземе! Цзяо Цзиен Пън ме улучи.

— Извинявай, извинявай. Кажи го на твоите фанове. Аз заложих двеста долара, че Линда Олбрайт днес се връща като трикратен победител и загубих. Къде се приземяваш?

— Най-близо е Шанхай Три. Мога и на Две, ако искаш.

— Три е добре. За утре те записвам на Шанхай Три. Обади ми се довечера, а?

— О Кей. — Гласът й звучеше тъжно. — Съжалявам, треньор.

Гласът на треньора стана по-мек:

— Не можеш всички да побеждаваш.

Небето беше прекрасно с няколко пухкави летни облачета и ние имахме достатъчно височина, за да снижим до летището. Дори с неработещ мотор и масло по предното стъкло приземяването нямаше да бъде трудно. Тя завъртя копчето на радиоприемника.

— Шанхай Три — каза Линда в микрофона. — Делта Лидър, Съединени щати, десет градуса южно, на хиляда и петстотин метра. Параметри за кацане, моля.