Ричард Бах - Едно

— Почитаемият Цзяо е сред най-галантните състезатели, удостоили небесата на света — каза тя, а думите й се превеждаха по високоговорителите. — Подавам разтворена ръка в знак на уважение към храбростта и таланта на вашия велик пилот! Голяма чест би било за Съединените американски щати, ако толкова скромен човек като мен спечели шанса да се срещне отново с него в небесата на вашата прекрасна страна.

Тълпите полудяха. Явно за да бъдеш звезда във въздушните игри се изискваше нещо повече от това да знаеш кога да натиснеш спусъка.

Говорителят докосна слушалките си и бързо кимна.

— Благодаря ви, мис Олбрайт — каза той. — Признателни сме ви, че посетихте Стадион Три и се надяваме, че посещението ви в нашата страна ще бъде приятно за вас. Пожелаваме ви най-добър успех в продължаващите Международни игри! — Той се обърна към камерата: — Сега преминаваме към Юан Цзин Чи, в зона четири, където се разгръща голямо сражение…

Камерите предадоха въздушен план. Три китайски изтребителя кръжаха в строй, за да прехванат осем американски. Целият стадион едновременно ахна — всички обърнаха очи към започващата битка. Трите самолета или бяха изключително самоуверени или отчаяно се стремяха към точки и слава, но гледката на тяхната храброст беше просто магнетична.

Сражението се отразяваше от камери на всеки изтребител, както и от мрежа специални самолети с камери; телевизионният режисьор трябва да разполагаше с двадесет образа, от които да избира. И още много по пътя. Със страхотен рев от пистата излетяха две двойки китайски изтребители, с максимална скорост набраха височина, наближавайки до полесражението, за да се включат в битката преди сблъсъкът от зона четири да е минал в историята на спорта.

Линда Олбрайт разкопча коланите на раменете си и слезе от самолета — цялата блясък и стил в огнения си копринен костюм за полет, прилепнал като трико на балерина, син атлазен жакет с бели звезди, шарф на червени и бели черти.

Изчакахме, докато журналистите се тълпяха край нея за репортажа от-първата-минута-след-приземяването. Тренировките за полети изглежда я бяха научили на толкова такт и любезност, колкото и на висш пилотаж и стрелба. На всеки въпрос тя имаше по един неочакван отговор, скромен и самоуверен едновременно. Когато привършваше с интервютата, вече я притискаше тълпа от почитатели със своите въпроси и програми от игрите на китайски с нейна снимка на цяла страница, върху която искаха автографи.

— Щом е така, когато тя загуби в чужда страна — каза Лесли, — какво ли е, когато побеждава у дома?

В един момент полицията й отвори път към една лимузина и след половин час ние вече бяхме заедно на спокойно място. Стадионът-летище бе планиран в цялостен комплекс с хотели-апартаменти, целите в прозорци, а отсреща бяха градът и реката. Градът приличаше на Шанхай от нашето собствено време, но дори още по-голям, по-висок и по-модерен. На екрана на телевизора продължаваха да показват повторения на записи от Въздушните игри и коментарите не преставаха.

Линда Олбрайт натисна бутона да го изключи и се свлече на канапето.

— Ама че ден!

— Как стана това? — попита Лесли. — Какво ви накара…

— Наруших собственото си правило — отговори алтернативното й аз. — Винаги поглеждай назад ! Цзяо е великолепен пилот, можехме да направим страхотно сражение, обаче…

— Не за това — каза жена ми, — питам как се стигна до Игрите? И защо? Какво означават те?

— Вие сте от друго време, нали? — каза пилотът. — Някаква утопия, където няма никакво състезание, нали, някакъв свят без война? Тъп и мръсен.

— Ние не сме от свят без война — казах аз, — и той не е тъп, той е глупав. Хиляди хора умират, милиони. Нашите политици ни държат в страх, нашите религии ни насъскват едни срещу други…

Линда разбуха възглавницата под главата си.

— От нас също умират хиляди — каза тя с отвращение. — Колко пъти, мислите, че съм била убивана през моята кариера? Е, не толкова много, откакто станах професионал, гърмян заек, но още ми се случват и дни като днешния. През 1980 целият американски въздушен отбор бе свалян три поредни дни! А без прикритие от въздуха в продължение на три дни можете да си представите какво ни се случи по суша и по море! Анкетите… — Тя вдигна ръце нагоре, разтърси глава: — Тях не можеш да ги спреш, изхвърлиха ни от световните състезания. Три армии, триста хиляди състезатели! Целият американски отбор да отпадне от квалификациите. Нула!