Рита Моналди - Печатът

— Извинете — възпротиви се Кристофано, — но как така йезуитите се справят толкова добре? Те не могат да общуват с жени, които обикновено са доста приказливи, нямат право да общуват с престъпници и лица с ниско положение, а освен това…

Обяснението било просто, отговори Дулчибени: папите поверили на йезуитите тайнството на изповедта, и то не само в Рим, а и във всички градове на Европа. Посредством изповедите йезуитите можели да се вмъкнат в мислите на всички — бедни и богати, крале и селяни. Но най-вече по този начин узнавали склонностите и настроенията на всеки държавен съветник или министър — с добре изучени реторични похвати, изтръгвали от дълбините на сърцето всички мисли и желания, които жертвите им хранели тайно.

За да могат да се посветят изцяло на изповедите и да трупат все по-големи богатства, те получили от Светия престол освобождаване от останалите си задължения. Междувременно жертвите налапвали въдицата. Кралете на Испания например имали открай време йезуити за изповедници и настояли техните министри да сторят същото — по всички земи, подчинени на Испания. Други владетели, които до този момент бяха живели, без да познават коварството на йезуитите, оттам започнали да вярват, че отците притежавали някакво особено достойнство по отношение на изповедта. Малко по малко последвали примера на испанските крале и също избрали йезуитите за свои изповедници.

— Но някой така или иначе трябва да ги е разкрил — възрази лекарят, докато продължаваше да мачка испанските мухи с малкия си скалпел.

— Със сигурност. Но след като играта им била разкрита, те се поставили в услуга на едните или на другите владетели, в зависимост от случая, винаги готови на предателство.

Ето защо всички ги обичат и всички ги мразят, каза Дулчибени: мразят ги, защото служат на всички като шпиони; обичат ги, защото не знаят къде да намерят по-добри шпиони за собствените си цели; обичат ги, защото се предлагат доброволно за шпиони; мразят ги, защото по този начин удържат най-голямата полза за своя орден и нанасят най-голяма вреда на всички останали.

— В крайна сметка е вярно — завърши благородникът, — че йезуитите заслужават изключителното право върху шпионажа: останалите в общи линии се провалят, още преди да са започнали. Йезуитите обаче, когато решат да следят някой нещастник, се залепват за него като пиявици и повече не се пускат. По време на бунта в Неапол беше чиста наслада да ги видиш как шпионират за вицекраля срещу Мазаниело 83 83 Мазаниело (1620? — 1647 г.) — псевдоним на Томазо Аниело, неаполитански рибар, водил бунта на бедняците срещу испанските управници на Неапол. Вицекралят на Испания преговаря лично с Мазаниело и приема предложените от него реформи, но скоро след това Мазаниело загива при загадъчни обстоятелства, убит или от агенти на вицекраля, или от собствените си последователи. — (Бел.ред.) и за Мазаниело срещу вицекраля, и то с такова умение, че никой от двамата не забелязваше нищо; а те извличаха полза и от единия, и от другия…

Кристофано сложи на Дулчибени кралския компрес, наръсен с парченцата от испанската муха, и двамата се разделихме с него. Бях погълнат от мислите си: намекът на лекаря за странния ревматизъм на отец Робледа, и после откритието, че на йезуита-испанец в семинарията са преподавали по-скоро как да шпионира, отколкото да се моли, потвърждаваха все повече подозренията ми към Робледа.

Накрая вече възнамерявах да се оттегля (имах истинска нужда от почивка след трудностите на безсънно преминалата нощ), когато забелязах, че йезуитът беше излязъл от стаята си, придружен от Кристофано, за да отиде до ямата, близо до кухнята, където трябваше да се извършат органичните изхвърляния. Пред подобен златен случай, мисълта и действието се сляха в едно: тихичко се придвижих до втория етаж, побутнах леко вратата на стаята на йезуита, и се шмугнах вътре. Прекалено късно — стори ми се, че чувам стъпките на отец Робледа, който се изкачваше по стълбите.

Изскочих навън и бързо се върнах към стаята си, разочарован неуспеха.

Първо отидох да посетя моя господар, когото намерих полуотпуснат на леглото. Трябваше да му помогна да си облекчи стомаха, зададе ми няколко объркани и измъчени въпроса за своето здравословно състояние, понеже, изфъфли той, лекарят от Сиена се отнесъл с него като с малко дете, и скрил истината. Аз опитах на свой ред да го успокоя, след което му дадох да пие, нагласих го добре между завивките, погалих го по главата, и той скоро задряма.