Рита Моналди - Печатът

Решителната помощ за християните би могла да пристигне от Париж. Но кралят на Франция, припомни Бреноци, изобщо не се помръднал.

— Какъв срам! — съгласи се Стилоне Приазо. — А на всичкото отгоре е най-могъщият владетел в Европа, и прави винаги, каквото му изнася. Всеки ден си измисля някой нов поход я към Лотарингия, я към Елзас…

— А когато силата не стига, използва подкупи. То и без туй се знае — кралят на Франция си е купил даже трима други крале, като онова мекотело Чарлз Втори Английски.

— Каква гадост, голяма гадост. Може би вие имате право: у християнските владетели Франция предизвиква повече страх от турците — отбеляза Стилоне Приазо.

— Ама разбира се! По-добре Мохамед, отколкото французите. Изстреляха хиляда гюлета по Генуа, само задето не била изпратила поздрав от сушата към техните кораби, когато минавали оттам.

Бреноци се спря, може би наслаждавайки се на безутешното изражение, което, представих си, сигурно се бе изписало по лицето на неаполитанеца. Стилоне, от своя страна, не закъсня да продължи разговора с други мрачни наблюдения.

Провесих се внимателно от моята надеждна позиция и ги загледах скришом: разгорещени от разговора, двамата си възвръщаха живеца, загубен в мрака и самотата, страстта към политиката сякаш прогонваше страха от чумата. Но не се ли случваше същото и с останалите наематели на странноприемницата, когато моето посещение или това на лекаря, заедно с горещите пари, ароматизираните масла и леките масажи, им развързваха езика и изваждаха най-съкровените им мисли на бял свят?

— В цяла Европа — подхвана Стилоне Приазо — единствено принц Уилям Оранжки, който впрочем постоянно търси заеми, успя да спре французите, които имат планини от пари, за да се стигне до Ниймегенския мир 85 85 Ниймегенски мир — В Ниймеген през 1678–79 г. се подписват последователно мирните договори между Франция и Холандия, Франция и Испания и Франция и Свещената Римска империя. Сключвайки отделни мирни договори, Франция успява да извоюва надмощие над бившите си противници. — (Бел.ред.) .

Отново в разговорите на нашите наематели се появяваше холандецът Уилям Оранжки, чието име се бе появило в бълнуванията на Бедфорд и впоследствие ми бе разяснено от абат Мелани. Интригуваше ме този благороден и беден Давид, чиято войнска слава беше съпътствана от слуховете за неговите дългове.

— Докато манията за завоевания на Всехристиянския крал не бъде задоволена — настоя Бреноци, — в Европа няма да има мир. А знаете ли кога ще стане това? Когато на главата на френския крал блесне императорска корона.

— Имате предвид Свещената Римска империя, предполагам.

— Ясно е като бял ден! Да стане император — това иска Луи. Иска короната, която Карл Хабсбургски отне на Франсоа I, неговия дядо, единствено с помощта на финансови маневри.

— Да, да, подкупвайки принцовете-електори, струва ми се…

— Браво, добра памет. Ако Карл Хабсбургски не ги беше купил, днес императорът щеше да е французин. Но сега той си иска обратно тази корона. Ето защо на Франция й е толкова изгодна инвазията на турците — ако те натиснат Виена, империята отслабва на изток, докато Франция се разширява на запад.

— Наистина! Империята все едно е притисната в клещи.

— Точно така.

Ето защо, продължи Бреноци, когато Инокентий XI бе призовал европейските владетели да се обединят срещу турците, Всехристиянският крал, Първородният син на Църквата, бе отказал да изпрати войски, независимо че всички християнски владетели го бяха молили настойчиво. Кралят на Франция даже бе поставил на императора едно срамно условие — че щял да остане неутрален, ако му се признаят всички разбойнически завоевания.

— И на всичкото отгоре има наглостта да определи като „умерени“ своите искания. Но императорът, който при това е затънал до гуша в проблеми, не се огъна. Сега Всехристиянският крал се въздържа от враждебни действия, но да не мислите, че го прави от скрупули? Не! Всичко това е тактика. Очаква Виена да се изтощи напълно. Това ще улесни играта му. Още в края на август се говореше, че френските армии са готови отново да тръгнат срещу Нидерландия.

Ако Бреноци можеше да прочете по лицето ми тежките мисли, които събуждаше подобно разсъждение! Подслушвах разговора на двамината и преглъщах горчиво: на какъв ужасен владетел беше обещал услугите си Ато Мелани? Към абата, безполезно е да го отричам, се бях привързал невъзвратимо, и въпреки възходите и паденията, все още не се бях отказал да го смятам за мой учител и водач.