Рита Моналди - Печатът

Мълчанието ми отговори вместо мен.

— Разбира се, че не можеха да разпознаят никого — подчерта абатът, — освен младия благородник с руса коса, който протестира на някакъв чужд език.

— Следователно Бедфорд…

Спрях се и просветлението дойде за миг. Видях Девизе да изчезва зад вратата на стаята си.

— …Свири на китара, говори френски и от време на време се преструва, че знае английски — каза Ато, хвърляйки една съучастническа усмивка на Девизе — а днес просто облече дрехи, подобни на тези на бедния Бедфорд. Можеше просто да ги вземе назаем, но уважаемият Кристофано щеше да ни изпрати всичките направо в лазарета — никога да не се използват завивки и дрехи на чумави!

— Но тогава синьор Девизе е отишъл за втори път до прозореца, на мястото на Бедфорд, а аз не съм го забелязал!

— Не си усетил, защото беше абсурдно, а абсурдните неща, макар и истински, са най-трудни за вярване.

— Но хората на Полицейския началник вече ни бяха извикали — един по един — не се предавах аз, — когато странноприемницата беше заключена поради подозрение за зараза.

— Да, но тази първа проверка беше извършена на две-на три и прекалено объркана, понеже стражите по същото време трябваше да се погрижат и за отцепването на улицата, и за заключването на странноприемницата. И после, оттогава е минал някой и друг ден. Видимата преграда, сиреч мрежата на прозорците на първия етаж, спомогна за останалото. Самият аз, през тази мрежа, след ден два вече не бих могъл да разпозная с абсолютна сигурност нито един от нашите надзиратели. Като стана дума за очи — какви са очите на Бедфорд?

Замислих се за момент и на лицето ми разцъфна усмивка:

— Ами… криви.

— Точно така. Ако си помислиш добре, кривогледството за жалост е най-очевидната му характеристика. Когато тримата стражи видяха, двете събрани сини зеници насочени към тях (и тук нашият Девизе се представи блестящо), у тях не останаха никакви съмнения — англичанинът е.

Замълчах, докато премислях нещата смаян.

— А сега отивай при Кристофано — раздели се с мен Ато. — Той със сигурност ще има нужда от теб. Не го разпитвай за малкия театър, който той ми помогна да изиграем — срамува се, понеже се опасява, че изневерява на принципите на своята професия. Греши, но по-добре да го оставим да си мисли, каквото иска.

След като отидох при него, Кристофано сподели с мен ободрителни новини: беше разговарял с хората на полицейския началник и ги бе убедил, че състоянието на цялата група е добро. После бе дал личната си гаранция, че каквото и друго да се случи, ако е от значение, незабавно ще бъде съобщено на един пратеник, който всяка сутрин щеше да идва до странноприемницата, за да получава сведения за положението от самия Кристофано. Това ни освобождаваше от задължението да се представяме на проверка, както бяхме правили (с такива усилия) досега.

— При други условия нямаше да бъдат възможни такива облекчения — каза лекарят.

— Какво имате предвид?

— Знам как постъпиха властите в Рим по време на чумата от 1656-та. Веднага, щом се разбра, че в Неапол е имало случаи на подозрителни заболявания, бяха затворени всички пътища между двата града и бе забранен всякакъв превоз на хора или стоки от останалите гранични земи. В четирите посоки на папската държава бяха изпратени съответен брой комисари, за да надзирават приложението на мерките за здравеопазване, подсили се охраната на крайбрежието, за да се ограничи или попречи на акостирането на кораби, докато в Рим някои от градските врати своевременно бяха залостени, а на онези, които останаха отворени, бяха сложени непристъпни решетки, за да се ограничи преминаването на хора само до най-спешните случаи.

— И всичко това не бе достатъчно, за да спре заразата?

Било вече прекалено късно, обясни печално лекарят. Един неаполитанец, продавач на риба, някой си Антонио Чоти, бил пристигнал от Неапол в Рим още предния месец март, за да избяга от обвинение в убийство. Намерил убежище в една странноприемница в Трастевере, в квартала Монтефиоре, където внезапно се разболял. Жената на ханджията (Кристофано бе узнал тези подробности в разговори с някои възрастни свидетели на събитията) веднага наредила продавачът на риба да бъде пренесен в болницата „Свети Йоан“, където младежът умрял няколко часа след приемането му. При аутопсията не бил открит никакъв повод за притеснение. Няколко дни по-късно обаче умряла жената на ханджията, а после майката и сестрата на жената. И в този случай лекарите не открили следи от чумна зараза, но все пак се взело решение, предвид прекалено очевидното съвпадение, ханджията и слугите му да бъдат изпратени в лазарета. Трастевере бил отделен с постове и ограждения от останалата част на града. Специалната Конгрегация по Здравеопазването била свикана, за да се заеме с този спешен случай. Били създадени комисии във всеки квартал, съставени от свещеници, благородници, лекари и нотариуси, които преброили всички жители на града, отбелязвайки занаята, нуждите, здравословното състояние на всеки, именно за да дадат на Конгрегацията по Здравеопазването възможността да има ясен поглед върху положението. Наредено било да се посещават домовете и да се оказва помощ в определени дни.