Рита Моналди - Печатът

Кристофано прекоси стаята и първи се показа на прозореца, пред който стражите вече бяха проточили вратове в опита си да ни огледат. Лекарят се представи и показа до себе си младия и очевидно здрав Девизе. След това бяха повикани и огледани набързо абат Мелани, Помпео Дулчибени и отец Робледа. Последва кратка пауза, в която проверяващите разговаряха помежду си. Видях, че Кристофано и отец Робледа бяха почти примрели от страх. Дулчибени пък наблюдаваше всичко това напълно невъзмутимо. Забелязах, че единствен от групата, Девизе бе напуснал стаята.

Проверяващите (които впрочем дори на мен, непросветения, не изглеждаха кой знае колко опитни в лекарското изкуство) отправиха още няколко общи въпроса на Кристофано, който междувременно бе побързал да доведе на прозореца и мен, за да бъда огледан както трябва. После беше ред на Клоридия, която мигновено предизвика у проверяващите дрезгав смях и намеци за неясни болести, на които куртизанката можела да бъде носител.

Нашите страхове достигнаха върховата си точка, когато най-накрая дойде ред на синьор Пелегрино. Кристофано го заведе решително, но без унизително дърпане, до прозореца. Знаехме всички, че Кристофано трепереше — това, че представяше моя господар на властите и, то без да изказва каквито и да било съмнения, означаваше, че той първи свидетелства за доброто му здраве.

Пелегрино се усмихна слабо на тримата непознати. Двама от тях си размениха въпросителен поглед. Няколко метра разделяха Кристофано и моят господар от техните инквизитори. Пелегрино се олюля.

— Бях те предупредил! — гневно извика Кристофано и извади едно шишенце от панталоните му. Пелегрино се оригна.

— Доста си е поговорил с гръцкото винце — пошегува се единият от тримата стражи, намеквайки за вече очевидната склонност на моя господар към виното. Кристофано беше успял да представи Пелегрино като пиян, а не болен.

Точно тогава (това няма да забравя никога) видях Бедфорд да се появява като по магия сред нас.

Приближи се с широки стъпки до прозореца, грижовно посрещнат от Кристофано и се изложи на погледите на страховития триумвират. Както всички останали, и аз бях изплашен и зашеметен, сякаш присъствах на някакво възкресение. Бих повярвал, че ставаше дума за неговия дух, до такава степен изглеждаше, че се е освободил от мъките на плътта. Тримата стражи не бяха толкова изненадани, тъй като не подозираха, че болестта го бе поразила в предходните часове.

Бедфорд рече нещо на своя език. Тримата стражи показаха с досада, че не го владеят.

— Пак казва, че иска да си замине — обясни Кристофано.

Тримата, които добре си спомняха протестите на Бедфорд по време на предишната проверка и бяха надменно убедени, че той не ги разбира, му се присмяха просташки и гръмогласно.

Бедфорд, или по-скоро неговото чудодейно изображение, отвърна на подигравките на тримата стражи със съответния порой от хули и незабавно беше отведен от Кристофано. Цялата наша група също се върна обратно, докато неколцина си разменяха недоумяващи погледи поради необяснимото оздравяване на англичанина.

Веднага, щом влязох в коридора, потърсих Ато с надеждата да получа някакво обяснение. Хванах го точно, докато се насочваше към стълбата, за да се качи на втория етаж. Погледна ме развеселен, надушвайки на мига какво ми се искаше да узная и ме взе на подбив, изтананиквайки:

— Видя ли как се е оправил нашият Бедфорд? — попита той иронично.

— Но това не е възможно — казах недоумяващо.

Ато се спря по средата на стълбата.

— Да не мислиш, че един специален агент на френския крал ще се остави да го изиграят като малко дете? — прошепна той хапливо. — Бедфорд е млад, не много висок, със светла коса; това, което ти всъщност видя, бе един млад, нисък и рус човек. Британецът има сини очи, и нашият тазвечерен Бедфорд беше синеок. При предишната проверка Бедфорд протестира, тъй като искаше да си тръгне, така направи и този път. Бедфорд говори език, който тримата стражи не разбират, и сега пак нищичко не разбраха. Къде е загадката?

— Но не може да е бил той…

— Разбира се, че не беше Бедфорд. Той си лежи все още полумъртъв в леглото и дано един ден да се изправи отново на крака. Но ако ти имаше добра памет (а ако искаш да бъдеш вестникар, трябва да имаш), щеше да си спомниш, че по време на миналата проверка настъпи малко объркване: когато бях повикан аз, Кристофано изведе на прозореца Стилоне Приазо; когато беше ред на Дулчибени, Кристофано взе отец Робледа и така нататък, преструвайки се, че греши. Според теб, след този балет, тримата стражи можеха ли да бъдат сигурни, че познават всички гости на страноприемницата? Смятай, че началникът на стражата не разполага с наши портрети, тъй като никой от нас не е папата, или кралят на Франция.