Рита Моналди - Печатът

— Не разбирам — намесих се с престорена наивност, — ако народът винаги оплаква миналите папи, а от своя страна докато са били живи, те са го карали да оплаква предшествениците им, това ще да значи, че папите са ставали все по-лоши. Следователно как може да се надяваме в бъдеще да се появи един по-добър папа?

— Това е противоречието в пророчествата. Открай време Рим е обект на пропагандата на еретиците, враговете на папството: още откакто, преди много години, Super Hieremiam 72 72 Върху Йеремия (лат.) — (Бел.прев.) и Oraculum Cyrilli 73 73 Оракулът на Кирил (лат.) — (Бел.прев.) предвидили падането на града, а Томазо от Павия направил публично достояние виденията, които предсказвали разрушението на Латеранския дворец, а пък и Роберто Д’Узе, и Жан дьо Роктайад предупреждаваха, че градът, в който Петър поставил първия камък на християнската църква, е вече градът на двете колони, тоест седалище на Антихриста.

Внезапно се почувствах малко виновен, задето засегнах подобни теми само и само за да придобия повече сведения за една кражба на ключове и на дребни скъпоценности. Но Робледа вече беше започнал. Не можело, твърдеше той, да не се спомене и второто загадъчно, неразбираемо пророчество за Карл Велики, който в деня на Страшния съд щял да извърши едно славно пътешествие до Светите земи и там щял да бъде коронясан именно от Ангелския папа, докато боговдъхновените видения на света Бригита предвещаваха със сигурност справедливото опустошение на Рим от страна на германското племе.

Но подобни фантазии за разруха и пречистване на папския престол, опорочен от скъперничество и похот, бяха само бледи прищевки на въображението, ако се сравняха с Apocalipsis nova 74 74 Новият апокалипсис (лат.) — (Бел.прев.) на португалеца Амедей Блажени, в който веднъж завинаги се даваше да се разбере, че Господ щял да избере Пастир за своето стадо, който щял да очисти Църквата от всичките й грехове и щял да разясни всички загадки, щял да насочва желанията на всички, а царете от всички краища на света щели да дойдат, за да му се поклонят, и Църквата на Изтока и тази на Запада щели да станат една-единствена църква, и неверниците щели отново да бъдат спечелени за единствената истинна вяра и най-накрая светът щял да има unum ovile et unus Pastor 75 75 една кошара и един пастир (лат.) — (Бел.прев.) .

— И този пастир би трябвало да бъде Ангелският папа — казах аз, опитвайки да си изясня усещането, че йезуитът насочва разговора към нещо друго.

— Именно — отвърна той.

— А вие вярвате ли в това?

— За Бога, сине мой, не бива да се задават такива въпроси. Не малко от тези мними ясновидци са прекрачили границите на ереста.

— Значи вие не вярвате в Ангелския папа?

— Разбира се, че не. Искам да кажа: тези, които се стремят да събудят очакване за някакъв ангелски папа, са еретици или дори по-лошо. Тяхната цел е да прокарат идеята, че Църквата подлежи изцяло на разрушаване и че папата не е достоен да заема това място.

— Кой папа?

— Ех, за съжаление богохулни нападки от този род са били отправяни към всичките наместници Иисусови.

— Срещу Негово светейшество нашия папа Инокентий XI? Робледа стана сериозен и забелязах в очите му сянка на подозрение.

— Да кажем, че измежду многото пророчества има някои, които, както вече ти казах, биха искали да разкрият миналото от зората на вековете и бъдещето до края на света. Поради това те включват всички папи, също и Негово светейшество Инокентий XI.

— И какво предвиждат?

Долавях как Робледа се връщаше към темата със странна смесица от нежелание и наслада. Заговори отново с малко по-висок глас и ми обясни, че съществувало измежду многото едно пророчество, което претендирало да познава поредността на всички папи приблизително от 1100-та година до края на вековете. Тогава, като че от години не се беше занимавал с друго, изрецитира по памет една загадъчна поредица, изградена от латински изрази: „Ех castro Tiberis (от замък на Тибър), Inimicus expulsus (прогонен неприятел), Ех magnitudine montis (от възвишението на планината), Abbas suburranus (субурански абат), De rure albo (от бялото село), Ех tetro carcere (от мрачния затвор), Vita transtiberina (живот отвъд Тибър), De Pannonia Tusciae (от Панония на Етрурия), Ех ansere custode (от пастира на гъските), Lux in ostio (светлина във вратата), Sus in cribro (свиня в сито), Ensis Laurnetii (меч на Лавренций), Ех schola exiet (от училище излиза), De rure bovensi (от кравешкия обор ), Comes signatus (белязан водач), Canonicus ех latere (каноник отстрани), Avis ostiensis (птица от Остия), Leo sabinus (сабински лъв), Comes laurentinus (лаурентийски водач), Jerusalem Campaniae (селски Йерусалим), Draco depressus (смирен дракон), Anguineus vir (мъж-змия), Concionator gallus (галски подстрекател), Bonus comes (добър водач)…“