Рита Моналди - Печатът

— Сънен е, бих казал апатичен, може би все още не се е събудил изцяло. Цветът му още е мъртвешки. Не говори, вярно е, но не се обезкуражавам, че съвсем скоро ще се съвземе напълно. Хематомът на главата изглежда е спаднал и не ме притеснява толкова.

Пелегрино за момента беше само силно замаян. Треската беше изчезнала; все пак още не можело да сме напълно спокойни.

— И защо не може да сме спокойни? — попитах, след като разбрах, че лекарят нямаше желание да сподели лошите новини.

— Твоят господар страда от очевиден излишък на въздух в стомаха. Има избухлив характер, а и днес е доста горещо — това трябва да ни прави предпазливи. Добре ще е да се намеся с един клистир. Впрочем отдавна се опасявах, че ще трябва да го направя.

Добави, че от този момент нататък, предвид вида на лечението и пречистващите процедури, които Пелегрино трябваше да понесе, последният би трябвало да остане сам в стаята. Затова решихме да пренеса леглото си в близката стаичка — една от трите, останали почти напълно недокоснати след смъртта на старата съдържателка синьора Луиджа.

Докато се занимавах набързо с преместването, Кристофано измъкна от една кожена чанта помпа с духало, голяма колкото ръката ми от лакътя до китката. На края на помпата прикачи една тръба, към която на свой ред перпендикулярно се свързваше друга дълга, тънка тръбичка, чийто край завършваше с дупчица. Опита един-два пъти механизма, за да се увери, че духалото, при нужното задвижване, вдухваше въздуха в канала и накрая го изпускаше през дупчицата.

Пелегрино наблюдаваше подготовката с празен поглед. Гледах го със смесица от задоволство, задето най-накрая го виждах да отваря очи, и боязън, заради странното му здравословно състояние.

— Готово — каза удовлетворен Кристофано накрая на изпитанието, като ми нареди да донеса вода, зехтин и малко мед.

Веднага след като се върнах със съставките, заварих с изненада лекаря да се бори с полусъблечения Пелегрино.

— Не съдейства, помогни ми да го удържа мирен.

Така че се наложи да помогна на лекаря да оголи задните части на моя господар, който прие с нежелание подобна инициатива. В последвалата схватка (в действителност дължаща се предимно на липсата на съдействие от страна на Пелегрино, отколкото на някаква реална съпротива), успях да попитам Кристофано каква е целта на нашите усилия.

— Много просто — отвърна той. — Искам да му изкарам повечко от ненужния въздух.

И ми обясни, че моделът на устройството, с което разполагаше, позволяваше благодарение на тръбите, разположени под прав ъгъл, човек сам да практикува вливане, съхранявайки така собственото си достойнство. Пелегрино обаче не изглеждаше в състояние да се погрижи за себе си и следователно се налагаше ние да сторим необходимото.

— Но дали това ще му помогне да се почувства по-добре?

Кристофано каза, почти изненадан от въпроса, че клизмата (така някои бяха свикнали да обозначават подобно лечение) винаги е била от полза и никога във вреда: както казва Франческо Реди, тя пропъжда вредните вещества при пълно спокойствие без да омаломощава червата и без да ги състарява, както правят лекарствата, приемани през устата.

Докато наливаше приготвената течност в духалото, Кристофа но възхваляваше прочистващите клистири, но и дразнителните, болкоуспокоителните, литонтропичните, газоизвличащите, съсирващите, промиващите и дори адстрингиращите. Благотворните съставки бяха безкрайни: можеха да се прилагат инфузии с цветя, листа, плодове и семена от билки, но също и с отвара от крака и глава на кастриран овен, от черва от животни, а освен това с бульон от стари петли, зашеметени от продължителни удари по главите.

— Много интересно — опитах се да доставя удоволствие на Кристофано, прикривайки отвращението си.

— В този ред на мисли — добави лекарят на края на тези необходими старателни поучения — през следващите дни възстановяващият се ще трябва да спазва диета с бульони и супички, за да си възвърне силите след такова изтощение. За това днес ще му дадеш половин чашка шоколад, една кокоша кълка и мостачоли 71 71 твърди сладки от брашно с мед, шоколад, стафиди, сухи смокини и парченца бадеми — (Бел.прев.) , натопени в червено вино. Утре една чашка кафе, супа от пореч и шест чифта пилешки тестикули.

След като обработи здравата Пелегрино, Кристофано го остави полугол и ме натовари със задачата да го наглеждам, докато благотворният ефект на клизмата не се увенчае с постигане на крайната цел. Нещо, което в действителност се случи почти веднага и така мощно, че разбрах защо лекарят ме бе накарал да си пренеса вещите в съседната стаичка.