Рита Моналди - Печатът

Слязох да приготвя обяда, който според лекаря трябваше да бъде лек, но същевременно хранителен. Така че направих един бульон от жито, варено в бадемово мляко със захар и канела, после супа от шипки в бульон от чирози с ароматно масло, подправки и бити яйца, която поднесох с парченца хляб на кубчета и канела. Разнесох я на наемателите и попитах Дулчибени, Бреноци, Девизе и Стилоне Приазо кога ще им бъде удобно да им се приложат лековете, предписани от Кристофано срещу заразата. Но и четиримата, когато взеха храната я помирисаха, изпъшкаха гневно и ми отговориха, че в момента искат само да бъдат оставени на мира. Обзе ме съмнението, че тази неохота и раздразнителността са свързани някак с моята неопитност в готварството — може би сладките изпарения на канелата не облагородяваха достатъчно крайния продукт. Обещах си впрочем за в бъдеще да увелича дозите.

След обяда Кристофано ми съобщи, че отец Робледа ме е търсил, тъй като се нуждаел от малко вода за пиене. Напълних догоре една гарафа и почуках на вратата на йезуита.

— Влез, синко — рече той, посрещайки ме с неочаквана любезност.

И след като отпи дълбока глътка, той ме покани да седна. Заинтригуван от подобно поведение, го попитах дали е прекарал добре изминалата нощ.

— Ох, мъчително, синко, мъчително — отговори той лаконично, като с това допълнително ме постави нащрек.

Лицето на Робледа бе необичайно бледо, с подпухнали клепачи и тъмни торбички под очите. Можеше да се предположи, че е прекарал безсънна нощ.

— Вчера аз и ти имахме един разговор — реши се да проговори йезуитът, — но днес те моля да не придаваш толкова голямо значение на някои разсъждения, които може да сме тълкували прекалено свободно. Нерядко пъти пастирската ни мисия, поради желанието да бъдат подбудени младите умове към нови и плодовити достижения, довежда до употребата на неподходящи стилистични фигури, до прекалена кристализация на понятията, до обърквания в синтаксиса. От друга страна младите не винаги са готови да приемат подобни плодотворни стимули за интелекта и сърцето. При това и трудната обстановка, която всички търпим в тази странноприемница, може да накара човека да изтълкува грешно чуждата мисъл, а и да оформя неправилно своята собствена. Затова те моля най-простичко да забравиш това, което сме си казали, най-вече относно Негово светейшество нашия прескъп папа Инокентий XI. На сърцето ми тежи най-вече опасението да не би да разкажеш тези бегли и безсмислени наблюдения на гостите на странноприемницата. Това насилствено изолиране би могло да причини погрешни впечатления, мисля, че разбираш…

— Не се притеснявайте — излъгах аз, — така или иначе не помня кой знае колко от този разговор.

— Така ли? — извика Робледа и доби за миг оскърбен вид. — Е, още по-добре. Като се бях замислил за нещата, които си казахме помежду си, се почувствах някак потиснат от тежестта на толкова сериозни твърдения. Както, когато влизаш в катакомбите и после, внезапно, под земята усещаш, че ти спира дъхът.

Докато се насочваше към вратата, за да ме отпрати, ме поразиха последните му думи, които, според мен, разкриваха всичко. Робледа се беше издал. Опитах се набързо да измисля някаква тема, за да го накарам да се разкрие още повече.

— Ще сдържа обещанието да не говоря повече за тези неща, но все пак имам един въпрос за Негово светейшество папа Инокентий XI, даже, бих казал, за папите изобщо… — казах миг преди вратата да хлопне.

— Казвай.

— Ами, ето… — заекнах в опита си да импровизирам, — питах се дали съществува начин да се прецени кои измежду миналите папи са били добри, кои изключително добри и кои светци.

— Любопитно е, че ме питаш това. Именно върху това разсъждавах предната нощ — отговори той, сякаш сам на себе си.

— В такъв случай съм сигурен, че ще имате някакъв отговор и за мен — добавих, обнадежден, че ще мога да удължа разговора.

Така йезуитът отново ме покани да седна, като обясни, че съществували многобройни изследвания и пророчества през вековете, и всичките имали за предмет настоящите, миналите и бъдещите наследници на свети Петър.

— Това е така — обясни той, — защото особено в този град, всички познават или си мислят, че познават, качествата на живия папа. В същото време оплакват миналите и се надяват, че следващият ще е по-добър или, дори, че ще е Ангелският папа.

— Ангелският папа?

— Тоест този, който ще върне Римската Църква към изначалната й святост.