Рита Моналди - Печатът

Ето защо, изясни Ато Мелани, най-накрая се бе решило, че само ампулите с кръв могат да представляват решителното доказателство.

— И така — завърши абатът, — ампулите също са предназначени да обогатят корписантарите и да свършат в някоя стая на чудесата, или в покоите на някой много богат и прекалено доверчив търговец.

— Защо доверчив?

— Защото никой не може да се закълне, че това, което се съхранява в ампулите, е кръвта на мъчениците или че изобщо е кръв. Лично аз храня доста съмнения. Веднъж проучих една, купена на висока цена от едно подобно отвратително същество като този, как се казваше… Чаконио.

— И какво установихте?

— Че червеникавата кал във вътрешността на ампулата, ако се размие във вода, съдържа най-вече кафеникава пръст и мухи.

Проблемът бил там, обясни абат Мелани, връщайки се към настоящето, че Чаконио, след като се бе сблъскал с нашия прословут крадец, беше намерил парченцето от Библията, оцапано с това, което по всичко приличаше на кръв.

— А да се намери, или по-точно, да се пробута началото на някоя книга от Библията, изцапано с кръвта на свети Калист, например — това може да донесе добри пари. Ето защо приятелят му сега дружески го упреква, задето ни е разкрил съществуванието на листчето.

— Но как е възможно — възпротивих се аз — хилядогодишната кръв на един мъченик да попадне върху някое съвременно печатно издание?

— Ще ти отговоря с тази история, която чух да разказват миналата година във Версай. Някакъв търговец се опитвал да продаде на пазара един череп, за който твърдял, че бил на прочутия Кромуел. Един от присъстващите изтъкнал, че черепът е прекалено малък, за да бъде на великия военачалник, който, както се знаело надлъж и нашир, притежавал глава със забележителни размери.

— А продавачът?

— Продавачът отговорил: „разбира се, всъщност това е черепът на Кромуел като дете!“. Този череп, увериха ме, все пак бил продаден, и то доста скъпо. Представи си дали Угонио и Чаконио нямаше да успеят да пробутат тяхното парче от Библията с кръвта на свети Калист.

— Няма ли да им върнем листчето, синьор Ато?

— Засега не — ще си го задържим — каза той, повишавайки глас, като се обърна към корписантарите — и ще го върнем само, ако ни направят някоя и друга услуга.

И им обясни от какво имахме нужда.

— Гфрррлъъбх — съгласи се накрая Чаконио.

След като бяха дадени напътствия на корписантарите и те се стопиха в мрака, Ато Мелани реши, че е дошъл моментът да се върнем „При оръженосеца“.

При това положение го попитах дали не намира за доста необичайно намирането на една страница от Библията, оцапана с кръв в тези подземия.

— Този лист, според мен, го е изгубил крадецът на твоите перлички — отвърна той кратко.

— Как можете да сте толкова сигурен?

— Не съм казал, че съм сигурен. Но помисли си: по всичко личи, че листът е нов. Кървавото петно (ако става дума за кръв, а по мое мнение е така) не изглежда старо — прекалено е наситено. Чаконио го е намерил, ако каза, пардон, ако оригна истината, веднага след срещата с непознатия в галерията, където изчезна крадецът. Изглежда ми достатъчно, нали така? И като говорим за Библии, какво ти идва наум?

— Отец Робледа.

— Точно така, Библия — равно на расо.

— Убягва ми обаче смисълът на някои подробности — противопоставих се аз.

— Които са?

— …_ut primum_ (… ва първа) е това, което остава от Caput primum (Глава първа). Докато Malachi (Малахи…) със сигурност е оставащото от Malachiae (Малахия в род.падеж, т.е. от Малахия). Това ме кара да мисля, че под петното някога се е намирала думата prophetia (пророчество). Следователно си имаме работа с главата от Библията, отнасяща се до пророк Малахия — отбелязах, защото помнех ясно нещата, които ми бяха преподавали в почти монашеското ми детство. — Не си обяснявам обаче nda от първия ред горе. Имате ли някаква идея, синьор Ато? Аз не.

Абат Мелани вдигна рамене:

— Не мога да твърдя, че познавам Библията.

Стори ми се странно, че такова признание за неосведоменост по библейските въпроси излиза от устата на един абат. И като се позамислих, също и твърдението му „Библия — равно на расо“ звучеше необичайно лекомислено. Какъв абат беше той?

Междувременно отново влизахме в галерията и Мелани беше подхванал пак своите разсъждения:

— Всеки може да притежава Библия, още повече, че и в самата странноприемница има поне една, нали?

— Разбира се, ако трябва да сме точни, дори две, но аз добре ги познавам и знам, че листчето, което държите в ръка, не може да е от тях.