Абатът се обърна и срещна погледа ми, уплашен и изпълнен с въпроси. С един знак посочи на първия от двамата, напиращ да се освободи, че можеше да се присъедини към своя събрат, зает с противното ровене из костите.
— Смешно е — каза Ато, докато грижливо отупваше ръкавите и раменете си от прахта, — в странноприемницата имам постоянни пристъпи на кихане, а при всичката прах, която разнасят тези двамата, сега не ми се киха.
И ми обясни, че двете странни същества, с които се бяхме сблъскали, били част от злощастното, и за жалост многобройно племе на онези, които нощно време се спускаха в безкрайните тайни галерии под земята на Рим, за да търсят съкровища. Обаче те не търсеха скъпоценности или римски статуи, а най-свещени реликви — останки на светци и мъченици, с каквито изобилстваха катакомбите и гробниците на мъчениците на Светата църква, разпръснати из целия град.
— Не разбирам — прекъснах го аз, — наистина ли е разрешено да се вадят от гробниците тези нетленни останки?
— Не само е разрешено: бих казал, че е необходимо — отговори абат Мелани с нотка на ирония. — Местата, където са живели първите християни, трябва всъщност да бъдат благодатна почва за духовно извисяване, и понякога даже за лов, ut ita dicam 63 63 така да се каже (лат.) — (Бел.прев.)
за извисените души.
Всъщност още свети Филипо Нери и свети Вартоломей, имали навика да се отдават на молитва в катакомбите, разказа абатът. А в края на миналия век един смел йезуит, някой си Антонио Бозио, се беше спуснал в най-скритите и мрачни ъгълчета и беше изследвал пещерите под целия Рим, правейки множество странни открития и издавайки книга, която се казва именно Roma subterranea 64 64 Подземен Рим (лат.) — (Бел.прев.)
, с която спечелил всеобщи овации. Междувременно около 1620 добрият папа Григорий XV постановил да се извадят от катакомбите тленните останки на светците, така че скъпоценните мощи да намерят място в църквите на световната християнска общност, и натоварил кардинал Крешенци осъществяването на тази свята мисия.
Обърнах се към двете човекоподобни същества, които шетаха прегърбени наоколо, ровейки се из човешките останки, издавайки някакво противно грухтене.
— Знам, изглежда ти странно, че подобна висока духовна мисия предполага участието на две такива създания — поде отново Ато. — Работата е там, че слизането в катакомбите и изкуствените пещери, с които е изпълнен Рим, не е никак лека задача. Човек трябва да преминава през опасни проходи да преодолява подземни течения, свличания и сривания. Освен това трябва да има здрав стомах, за да може да рови с ръце из труповете…
— Но нали това са само стари кокали.
— Лесно е да се каже; а как реагира ти преди малко? Нашите двама приятели бяха свършили своята обиколка, както ми обясниха, докато ти лежеше полужив на земята. В тази пещера са разположили своя склад: катакомбите са далеч и няма опасност наоколо да се навърта някой от техните конкуренти. Ето защо изобщо не са очаквали да видят жива душа. Когато ги изненадахме, ги обзела паника и започнали да се щурат насам-натам. В объркването си ти си се приближил твърде много към купчината кости, бутнал си я и тя се срути върху теб. После припадна.
Погледнах към земята и видях, че двете изгърбени фигури вече бяха отделили костите от останалото, и що-годе ги бяха почистили. Малкият хълм, който ме бе затрупал, сега бе разпръснат по земята. Но купчината трябваше да е била доста по-висока от моята особа. В действителност човешките останки (един череп, някоя и друга кост, три гръбначни стълба) бяха твърде малко в сравнение с останалото: пръст, черупки, камъни, трески, мъх и корени, парцали, разни боклуци. Това, което, поради страха, ми се бе сторило потоп от смърт, приличаше по-скоро на съдържанието на чувала на някой селянин, който прекалено дълго е чоплил земята в нивицата си.
— За мръсен занаят като този — продължи абатът — са нужни именно субекти като тези пред теб. Наричат се „корписантари“ 65 65 от corpo — тяло и santo — свещен — (Бел.прев.)
, по името на свещените мощи, които издирват. Ако работата не върви, пробутват по някой боклук на поредния наивник. Никога ли не си виждал по улицата, пред странноприемницата, да се продават ключицата на свети Йоан или челюстта на света Катерина, пера от криле на ангел, трески от единствения истински кръст, на който е бил разпънат Нашият Бог? Доставчиците са именно нашите двама приятели и техните колеги в занаята. Когато работата върви, намират някоя предполагаема гробница на някой предполагаем мъченик. За да направят добро впечатление, обявявайки пренасянето на мощите на свети Тиций в някоя испанска църква, отиват обаче кардиналите или онзи стар надут пуяк отец Фабрети, когото Инокентий X назначи, ако не греша, за custos reliquiarum ас coemeteriorum 66 66 пазител на реликвите и гробищата (лат.) — (Бел.прев.)
.
Читать дальше