Рита Моналди - Печатът

— Как се разпознава чумав плъх? — попитах, страхувайки се от отговора.

— Лично аз никога не съм виждал ни един, но баща ми е виждал: имали конвулсии, червени и подути очи, треперели и издавали агонизиращи писъци.

— И по какво се разбира, че не става дума за някаква друга болест?

— Много е просто: малко след това умират на място, като повръщат и се гърчат. После труповете се подуват, а мустаците им остават твърди.

Пребледнях. Край всички плъхове, срещнати в галериите, бях видял струйки кръв, които се спускаха от заострената муцунка. А Чаконио даже беше хванал един от тях за опашката!

Не се страхувах за себе си, защото бях защитен от болестта, но откритието на тези умрели плъхове означаваше най-вероятно, че чумата нахлуваше в града Може би бяха залостени и други къщи и ханове, чиито нещастни обитатели изпитваха подобни на нашите тревоги. Не можехме да узнаем нищо, заключени и под карантина. Ето защо попитах Кристофано дали според него заразата се бе разпространила.

— Не се страхувай. Тези дни молих за сведения на няколко пъти един от часовите, които дежурят на пост пред странноприемницата; той каза, че няма други подозрителни случаи в града. Не виждам защо да не му вярвам.

Докато слизахме, лекарят ми нареди да си почина няколко часа през този следобед, разбира се, след като си намажех гърдите с неговия „магниликоре“.

Кристофано беше дошъл да ме потърси в стаята, за да ме предупреди, че той сам щял да се погрижи да приготви нещо простичко и пречистващо за обяд. Сега обаче имаше нужда от моята помощ: бил притеснен за някои наематели, които предната вечер, след вечерята с кравешки вимета, изпускали звучно въздух от стомасите си.

Веднага, след като слязохме в кухнята, видях поставена на печката голяма стъклена камбана с тесен чучур, с формата на аламбик, която започваше да дестилира масло; отдолу в едно котленце вреше нещо и излъчваше силен мирис на сяра А пък малко по-натам, едно шише с форма на лютня, което лекарят взе и започна да разклаща деликатно с върха на пръстите, извличайки едва доловим звук.

— Чуваш ли? Съвършено настроена — служи, за да се калцира в пещта витриоловото олио, с което ще наложа струпеите на бедния Бедфорд. Нека се надяваме, че този път ще узреят и най-накрая ще се спукат. Витриолът е доста корозивен, с остър вкус, и мазна консистенция, черен на цвят, ще изстуди той крайно ефикасно вътрешната температура. Римският вид — който за късмет вече бях закупил преди карантината — е най-добрият, защото е примесен с желязо, а не като немския — с мед.

Не бях разбрал кой знае колко, освен че състоянието на Бедфорд изобщо не се бе подобрило. Лекарят продължи:

— За да укрепим стомасите на нашите наематели, сега ще ми помогнеш да приготвим моята ангелска настойка, която със своето привличащо, но не променящо свойство, успокоява всичките неразположения на стомаха и го освобождава, изчиства язвените рани, отпуска тялото и успокоява всички изменили състава си сокове. Добър е също за катар и зъбобол.

Сложи пред мен две кафяви платнени вързопчета. Извади от тях две шишенца от гравирано стъкло.

— Много са хубави — отбелязах аз.

— За да се поддържат настойките в добро състояние, според изкуството на парфюмеристите, те трябва да се съхраняват в изключително фино стъкло, понеже за тази цел другите съдове не вършат работа — отговори той важно.

В едното се съдържаше неговата квинтесенция, смесена с настойка от екстракт от рози, така обясни Кристофано; в другото — червени корали, минзухар, кимион, ориола и lapis filosoforum Leonardi 125 125 философският камък на Леонардо (лат.) — (Бел.прев.) , счукан на прах.

— Misce! 126 126 смесѝ (лат) — (Бел.прев.) — нареди ми той — и раздай на всички по два драма. Тръгвай веднага, че не трябва да се хранят най-малко четири часа след това.

Щом приготвих ангелската настойка и я изсипах в едно шише, тръгнах на обиколка по стаите. Оставих Девизе последен, тъй като беше единственият останал, на когото все още не бях приложил лековете, предпазващи от чумата.

Докато се приближавах към вратата му, с торбата с шишенцата на Кристофано на рамо, чух едно грациозно преплитане от съзвучия, в което без усилие разпознах мотива, който нерядко бях чувал да свири и чиято неописуема сладост още отначало ме беше пленила. Почуках срамежливо и той, в доста добро настроение, ме покани да вляза. Обясних му повода на моето посещение и той кимна в знак на съгласие, докато свиреше. Без да кажа думичка, се отпуснах на пода. Девизе бе оставил китарата и сега изпитваше струните на нещо като китароне 127 127 Вариант на лютнята през 16 в., буквално се превежда „голяма китара“ — (Бел.прев.) , доста по-голям и дълъг, с широка клавиатура и множество тежки струни, на които се свири единствено с плектър. Спря се и ми обясни, че това бе теорба 128 128 Инструмент, подобен на лютня, с двойна захватка и с четиринайсет двойки струни, както при клавесина, типичен бароков инструмент — (Бел.прев.) и за този инструмент самият той беше композирал множество танцови сюити с дръзки редувалия на прелюдии, алеманди, гавоти, куранти, сарабанди, менуети, жиги, пасакали и чакони.