Рита Моналди - Печатът

Исках ли да узная какво щеше да се случи в следващите дни? Не, помислих си с леко свит стомах, поне за момента нямах желание. Зърнах обаче предишните страници и погледът ми попадна на последната седмица от юли, от 22-ри до последния ден на месеца.

Спешните съобщения от тази седмица ще бъдат получени от Юпитер като владетел на кралския дом, който, за да се намира в трети дом, разпраща множество вестители, вероятно поради болест на някой властвуващ, който накрая лишава от себе си някое кралство в сълзи изобилни и го потапя.

Значи в края на юли трябваше да е починал някой владетел. Нямах сведения за каквото и да било събитие от такъв род, ето защо се зарадвах на пристигането на лекаря — щях да попитам него.

Но Кристофано не знаеше нищичко. Още веднъж се запита, и запита и мен, откъде ми идваха наум притеснения, така далечни от настоящите ни мъки: първо астрологията, после и съдбините на владетелите. За щастие се бях погрижил да скрия навреме в леглото си астрологическия вестник. Чувствах се доволен, че бях открил една неточност, и то доста значителна, в даже прекалено точните предсказания на газетата. Едно пророкуване не се беше сбъднало: това показваше, че звездите не бяха безпогрешни. Въздъхнах скришом с облекчение.

Междувременно Кристофано разглеждаше замислено торбичките под очите ми. Каза ми, че младостта е твърде щастлив сезон от човешкия живот, който водел до разцъфтяването на всичките сили на душата и тялото. Все пак, добави той с патос, с такъв ненадеен и понякога хаотичен цъфтеж не бива да се злоупотребява, като се пилеят на вятъра новите и почти неконтролируеми енергии. И докато опипваше притеснено тъмните сенки под очите ми, ми напомни, че това разхищение било преди всичко греховно, както и общуването с продажни жени (и посочи с глава нагоре, към малката кула на Клоридия), от които можело между впрочем да си докараш и френската болест. Той знаел това добре, защото му се наложило да лекува от нея много хора, със своите прочути лекове, като unguentum magnum 123 123 велик балсам (лат.) — (Бел.ред.) и свещено дърво. И при все това подобен род общуване беше може би по-малко вреден за здравето, от колкото самотното разхищение.

— Извинете — казах, за да го отклоня от смущаващата тема, — гризе ме друго любопитство — знаете ли случайно от какви болести страдат плъховете?

Кристофано се изсмя:

— Стига вече, предполагам за какво става дума. Някой от нашите наематели те е попитал дали в странноприемницата има плъхове, нали така?

Ограничих се с една лека, несигурна усмивка, която нито потвърждаваше, нито отричаше.

— Добре тогава, питам те аз — има ли плъхове в странноприемницата?

— Пресвети небеса, не, винаги съм почиствал навсякъде с голямо внимание…

— Знам, знам. В противен случай, сиреч ако бях намерил някой умрял плъх, самият аз щях да обърна внимание на всички.

— Защо?

— Но, бедното ми момче, плъховете винаги първи прихващат чума: Хипократ препоръчвал да не се пипат, същото казват и Аристотел, Плиний и Авицена. Географът Страбон разказва, че през римската епоха било добре познато злокобното значение на появата на болни плъхове по улиците, предвещаваща епидемия, и напомня, че в Италия и Испания били раздавани награди на тези, които успявали да изтребят възможно най-голям брой от тях. Във Ветхия завет филистимците, измъчвани от жестока чума, която нападала задните части, като изкарвала от ануса изгнилите черва, забелязали, че полета и села били нападнати от плъхове. Тогава се допитали до гадателите и свещениците, които отговорили, че мишките били опустошили земята и за да се умилостиви гневът на Бога Израилев, било необходимо да Му се поднесе изображения на заболелите части и на плъхове 124 124 Първа книга Царства 5:12; 6:4 — (Бел.ред.) . Самият Аполон, богът, който изпращал чумата, когато се гневял и я премахвал, щом го умилостивели, в Гърция бил наричан Сминтей, сиреч „убиец на плъхове“. Всъщност в „Илиада“ именно Аполон Сминтей избива с чума ахейците, обсаждащи Троя. Също и Ескулап по време на чумните епидемии бил изобразяван с умрял плъх в краката.

— Но в такъв случай плъховете причиняват чумата! — извиках, припомняйки си ужасен мъртвите канални животни, които бях видял предната нощ в подземията.

— Спокойно, момче. Не съм казвал такова нещо. Това, което току-що ти изложих, са вярванията на древните. Днес за щастие сме 1683-та година и съвременната медицинска наука е направила огромни крачки напред. Жалкият плъх не може да причинява чумата, предизвиквана — както вече имах случай да спомена — от развалата на естествените вещества и, на първо място от Божия гняв. Вярно е все пак, че плъхове и мишки се разболяват от чума и умират от нея, точно както хората. Но е достатъчно човек да не ги пипа, както казва Хипократ.